Хем играят, хем пеят

Актьор и актриса, които не се излагат в певческите си начинания. А именно:

Jason Schwartzman, станал ми особено мил и любим след The darjeeling limited, с неговата Coconut records. Вече имат един албум, новият - Davy, догодина. Това може да се разбира и като от утре.

Дамата е Lenka, с фамилия Kripak.

Стилът на австралийката бива оприличен с този на Yael Naim. Нейни песни са звучали покрай грозната Бети и анатомията на Грей, което няма никакво значение. Чух The Show, а ето го и най-новото й видео:

Не ме дразни*

*Eatmass ми дойде в повече.

Oще един ден

Лягам си след малко. Изобщо не мога да си позволя да стоя будна до късно покрай сесията. Създадох си почти спартански режим, към който все още се придържам стоически. Социалните контакти, уви, ми се налага да сведа до минимум. Последното спира да важи от края на януари.

На всичкото отгоре сънувам разни гадни неща. Вместо мозъкът ми да си почива поне нощем, той се тормози. И все пак си мисля, че по-добре насън, отколкото наяве.

След днешната среща на класа, пак установих, понеже бях позабравила, че в гимназията ни беше много хубаво. Кой бе най-яркият ни спомен от там, как се виждаме след 10 години, кой ще се ожени пръв - въпроси, на които някак съчинихме полу(не)сериозни отговори. Листчетата, на които стоят те, все някога ще бъдат погледнати и написаното сравнено със случилото се.

Не е ли интересно, че изобщо не знаеш какво ще ти се случи утре? Или пък е страшно, или пък е вълнуващо?

Преяде ли?!

А ти си мислеше, че след Коледа всичко приключва, и най-накрая ще можеш да починеш от кльопачка и пиене. Но не би! Ей на, пак повод.

26 декември е и ако се чувстваш в България - честит ти ден на бащата. Ако тялом и/или духом си на друго място, можеш да се информираш допълнително за часът и мястото на събитието.

снимка от тук

Бонус: Хитът сред подаръците by nikru

Desi Atropine Eyes

Вчера ми беше особено светло. Светли празници желая и на теб. :)

True believer

Не съм писала от толкова много време приличен текст тук, затова прости ми, ако следващите редове звучат някак дървено - надявам се да вляза във форма все някак.

Цъкам с език - колко неприлично тъмно е навън за, в действителност, доста ранния час. Усилията ми да се подготвя за предпоследния ден преди фиктивната почивка около празниците клонят към нула. Съсредоточавам се в една точка и едва държа очи отворени, а главата ми ще се пръсне от ударите с въображаем чук, но(!) колко хубаво е, когато мислим едновременно един за друг. Звъня, звънят ми - красиво се получава синхронът между действия и чувства.

Смених наскоро крушката на една лампа - сега силата, с която свети, често се променя без човешка намеса. Основен принцип - оставям я да се държи като себе си, само така ще си е щастлива и ще функционира достойно.
Разказвам ти за лампа като за одушевен предмет, sorry, много съм странна. :)
Към края на годината често правим равносметка на случилото ни се. Времето минава ужасно бързо, направо си е притеснително! И си струва да се запазят само хубавите моменти като маркер за определния изминал период . С тяхна помощ неприятното избледнява и все някога ще бъде отмито като оранжевата боя от бяла лабораторна престилка.
(снимки от тук)

Привидна сивота

Доста съм лаконична напоследък. Но всъщност всичко е чудесно. Picassoманията започва официално от утре. Да живее Моледа.

Human after all

Жена, човек - така ни класифицираха, попълвайки пропуска, даващ достъп до не-знам-защо-така строго охраняваната сграда на Национален център по опазване на общественото здраве (aka Хигиената). Виждаш последната снимка на въпросния документ, който ни бе взет на изхода от свеж чичко-пазач.

А ако са сбъркали с мен? Бжжжт!

Да си направиш...таблетка

Посвещават ни във въпросното изкуство, за да получи не просто такава, а добра. (Не й викайте хапче, може да ви се обиди.) Докато се опитваме да станем по-умели, ти предлагам да се запознаеш по-отблизо с процесите, които овладяваме от 14 седмици.

Видеото можеш да видиш тук. Коментарът на авторът е по немски точен.

Traumkleid

Колко щеше да е хубаво,

ако поне веднъж седмично панталонът задължително остава
в гардероба - заменяйки практичността му с женственост, излъчвана от
една красива рокля или пола...

Daily mood

Причинно-следствена връзка

Lily Allen - The Fear

Въпросното есе post factum

Българска Фармацевтична Студентска Асоциация

GlaxoSmithKline

Обявява

Конкурс за есе на тема

„ОТС продуктите и препоръката на фармацевта”

краен срок: 15.05.2008г.

Подготвих си най-прилежно текста, изпратих го и зачаках, докато в един момент мина прекалено много време и взех, че забравих за него. За 6 месеца могат да се случат много неща. И в понеделник, носейки табла с кексчета от Чичо Costa (Starbucks е ужас!), разбрах кой печели. Ей го:

OTC продуктите и препоръката на фармацевта

Фармацевтът е здравен специалист, който предоставя здравни услуги и грижи, като същевременно е свързващото звено между лекар и пациент. В тази си роля, фармацевт е професионалистът, който гарантира безопасността на лекарствените продукти и ефикасното им приложение. При предоставянето на продукти без рецепта (ОТС продукти) дистанцията между него и пациента се скъсява – в тези случаи той е длъжен да бъде достатъчно информиран и подготвен, за да реагира адекватно на нуждите на болния. Нарастващият брой на ОТС продуктите затруднява все повече крайния потребител при вземането на решение какво точно да приложи за неговия конкретен случай. Мащабните рекламни кампанни привличат значително вниманието на пациентите, които идват в аптеката с намерението да търсят определени нови и добили популярност продукти, без да се замислят дали именно те са подходящи при техните симптоми. Точно тук се намесва фармацевтът, който – разчитайки на своята компетентност и познавайки спецификациите на ОТС продуктите, възможни да бъдат от полза за конкретния пациент, – е в състояние да препоръча най-точното.

Оver the counter са продуктите, които могат да бъдат закупени без лекарско предписание. Изключителната им популярност в обществото и широката им употреба се дължат на факта, че те „спестяват” време за посещение при лекар и финансовите средства, които биха били изразходени за такова.
За много хора, които не са специалисти, е трудно да оценят плюсовте и минусите на даден лекарствен продукт, независимо от това, че те може и да са добре информирани относно действието му. Наложително е да се обяснява, че не е необходимо да се дават на всеки човек едни и същи лекарства, а трябва да се гледа на всеки пациент като индивидуален случай и да се оцени какво е най-добре за него. Затова не е лесна задачата, стояща пред фармацевта – да спре силното изкушение, изпитвано от пациенти, да намерят прост отговор на сложни проблеми.

Налице е конфликтът и на самия фармацевт със себе си – от една страна, той е в ролята на мениджър, който иска да разпространи нов продукт на пазара, а от друга е загрижен за своите пациенти, които не винаги имат нужда от най-новото лекарсто за подобряване на тяхното здраве.
Въвеждането на понятие като „етичен маркетинг” на лекарства е от голямо значение, тъй като задача на фармацевта е да информира и лекаря, и пациента за потенциалните ползи и страничните ефекти на конкретно лечебно средство.

Цел на добре подготвения фармацевт е да комуникира на такова ниво с пациентите си, че при възникване на евентуално неочаквано влошаване или при неефикасност от страна на отпуснатите медикаменти, пациентът да се върне обратно в аптеката, за да сподели затрудненията. Диалогът не бива да бъде прекъсван, а подновен, и отново да бъдат обсъдени всички аспекти на заболяването за конктерния пациент, а междувременно фармацевтът да мисли какво може да е пропуснато или невзето под внимание при предишната консултация.
От значение е при разговор с пациента да бъдат оценявани по значимост симптомите, които той твърди, че има, и да бъдат разграничени от „лъжливи” такива. Този подход е от голяма полза за фармацевта и спомага за взимане на правилно лечение, тъй като нерядко хората идват в аптеката, като предварително са решили, че са болни от определена болест, само защото част от симптомите им съвпадат с нейните. Случва се пациентът да сподели със своя фармацевт опасенията си за дадено заболяване и по този начин да насочи специалиста към продукти, свързани с него. Един внимателен фармацевт се вслушва в безпокойствата на своя пациент и е от голяма полза да го подтикне да опише симптомите си с най-малки подробности, като му обясни, че само така ще може да му препоръча най-подходящия ОТС продукт.

Фармацевтът винаги е длъжен да търси консултация – било то от производителя, от колега или лекар, а също и в специализирана литература относно всичко, за което се чувства недостатъчно информиран, но което засяга и е важно за здравето на пациентите.
Тъй като разпространението на ОТС продуктите зависи него, той е opinion leader относно тяхната ефикасност и приложение. Подготвеният фармацевт умее да борави с новите продукти и да различава фините нюанси между тях.
Идвайки в аптеката, един пациент трябва да бъде сигурен, че ще получи правилна консултация. Полезна е практиката фармацевти да организират именно в аптеките обучение за пациенти относно правилната употребата на ОТС-продукти - едно място се извършва както демонстрация на продукта, така и отпускането му.

Фармацевтичното образование дава на придобилите го знание и способност да помагат на обществото. Имайки предвид доверието, което се гласува на фармацевта от пациента, често пъти и негласно, то трябва да бъде оправдано.
Още в началото на нашето образование осъзнаваме, че фармацията е неизбежна част от ежедневието – под една или друга форма тя бива използвана и се намира около нас. За съжаление все още много хора чакат до последния момент, преди да потърсят професионална помощ. Препоръчвайки им различни ОТС продукти, обучавайки ги за правилното им прилагане, обяснявайки от какво голямо значение е профилактиката, особено при редица тежки заболявания с висок процент на смъртност, фармацевтът изпълнява своя дълг към обществото, а и към самия себе си като човек.


При изговяне на есето са използвани:
1. How Doctors Think, Jerome Groopman, M.D. в превод от издателство „Изток-Запад”, 2008

Супер изненада. :)

Делнично/Дневнично

След 5 часа сън преливам от енергия. Навън е тъмно, но топло. Позволявам си леко шляене, вече би трябвало да знаеш за предимствата на ранното ставане. Купувам любимо списание и го прегръщам като трофей, защото рискувам да разсече тялото ми по диагонал, ако го нося в чантата.

Колко е хубаво само, когато някой ти каже още в понеделник, че се радва, защото седмицата му е започнала с теб. А когато го чуеш неколкократно - иде ти да се разтопиш като шоколад върху палачинка. И искаш да заразиш всички, с оптимизъм.

Разминавам се с доста хора сутрин - един ден може би ще ми липсват тези ранни разходки. Все още е мрачно и притихнало, можеш необезпокоявано да се потопиш в малките улички и да се препъваш по неравностите на паветата им без да те видят. Наоколо се разнасят димящи кафета и безплатни вестници, зяпам разсеяно витрините на симпатични малки магазинчета за какво ли не, не пропускам да регистрирам критично и собственото си отражение в тях. Вниманието ми привличат прясно залепени афиши, красиви елементи по рухнали сгради и вглъбен работник, доставящ щайги с питки за дюнери. Кучкарите следват отегчено любимците си, лелички продават топли гевреци по ъглите. Вървейки, подреждам задачите за деня по приоритет, започвам и малко да огладнявам. Татковци водят за ръка дечица на градина, а невръстни ученички на групички цупят гланцираните си устни.

Понякога, вместо да слушам музика и да се крия зад слънчеви очила, предпочитам да се движа сред уличните шумове и под съпровода на потракващи дамски токове. Усмихвам се, когато на пешеходна пътека ми направят предимство, а слънцето вече се показва и ме заслепява приятно.

Казах ли, че съм щастлива?

3 малки прасенца

Грешка - принцески.

Изненадващо, женското приятелство наистина съществува(ло).

При това - чудесно.

Enchanted forest и Africa works може би ще се окажат непринудено добра комбинация. Ще я запазим в тайна (от теб).

Всичко това ще бъде разбрано само от две читателки. Факт. Опитай се да ги идентифицираш на снимките. Няма да можеш. Там не са те като малки, но случайната прилика е поразителна. Не ги познаваш и без това.


снимки Bing! Bright Ideas; обърни внимание за миг и на Alzheimer's Awareness

Просто е

ПАЗИ СЕ.

Feels like home

So I can float in the air,

I'd like to take you if you dare.

Топ оферта

От центъра на Варна. Хареса ми оптимистичният коментар отдолу.

Ами сега?

Buy Nothing Day - звучи ли ти като присъда? Ами ако беше за седмица, или пък месец? Струва ми се, че за все повече хора се очертават такива дни, не за каузата, а по принуда.

Преди няколко години попаднах на интервю с поп-фолк певица, където въпросната твърдеше, че ежедневно си купува по нещо, дори и малко (като еквивалент за евтино в случая), за да се чувства добре. И не мисля, че ставаше дума за кулинарни залитания, на които всеки е подвластен в определена степен.

Не се ли губи по този начин приятният гъдел от малките удоволствия? Изпитваш ли необходимост да се глезиш всеки ден безпричинно? Баба ти така ли е правила навремето? Хаха.

По-разумен изглежда вариантът, в който само при заслуги за съответния период от време можеш да си позволиш самовъзнаграждение. При това - с нещо (относително) нужно. Стараейки се да прилагам този метод, стигнах до извода, че така е значително по-радващо.

Ето ти и едно правило, което успях да си вградя, благодарение на Дими. Та: когато не си сигурен дали да купиш нещо, по-добре недей. Колкото и да не ми/ти се вярва - работи! Спестява момента, когато, след дълго колебание и опит да обосновеш пред себе си необходимостта, вече захапал новата плячка, осъзнаеш, че в действителност придобиването й не ти е донесло удоволствие. Винаги в такъв случай помага кратка разходка за избистряне на съзнанието преди окончателно решение.

Моля да запазиш импулсивните си покупки с цел доставяне на радост на важни за теб хора.

На снимката горе - щури диско коледни елени - безценно. :)

22

Ето ме и мен, около 12:00 днес.

Появила съм се в същия ден и час, но в различна година. При дебюта ми в този живот съм оприличена на циганче. Прекъснала съм обедната почивка на болничния персонал в Майчин дом. На първия си рожден ден съм била изкъпана и сложена да спя в кошарката си в 20:00. Гости са били студентски семейства със съответни бебета. Носила съм розова рокля, а майка ми е била на 22.

Понякога ми се струва странно да бъдеш обучаван в същата сграда, в която си роден. Сякаш след дълго въртене куче успява да захапе опашката си, образувайки геврек.

Половината от деня премина в пътуване, което по никакъв начин не попречи на очарованието му. Обичта те кара да се чувстваш у дома, независимо къде си, и така през всичките 6 часа на колела. А и след това, което си е красиво.

Плахо начало

Текст с фармацевтична тематика тук би прочел(а) само ако потърсиш изключително внимателно. В момента се сещам за точно един и той съвсем не отговаря на същинските ми познания. И в действителност някак съм приела, че информацията, която получаваме по време на обучението ни, е достъпна или се подразбира от всички около нас. А все повече си проличава, че никак не е така. И ето в какво се забърках доброволно и с чисто съзнание:

Съгласно Закона за висшето образование и Директива 2005/36 "регулирана професия" е дейност или съвкупност от дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за
живота и здравето на хората, и правото за упражняването на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби. Необходимо е притежаването на специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование, правоспособност или предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално признаване от държавата. Регулирани професии по смисъла на директивата са професиите на лекар, стоматолог, ветеринарен хирург, акушерка, специалист по здравни грижи, фармацевт и архитект.

(цитат от тук)

Горният абзац използвах, защото исках да погледнеш и по един малко по-различен (тип сериозен) начин на авторът на този блог. Който не съжалява за взетите си решения и до днес. Удивителен знак.

Сезонни навици

Натрупалият сняг и заледените улици са повече от интересна гледка, особено когато можеш стоически да издържиш на лютия студ, имаш малко време на разположение и поне (едно) набито око.

Шокирана съм от младите девойки, които видях да съществуват по блузки и с якенца под ръка, вместо на гърба и закопчани до челото с цип. Също и от ентусиазираните студентки с мини поли и аналогични панталонки, извадили на показ хубави крака, за които съм сигурна, че бяха вледенени до синьо и готови за ампутация. Още повече се възхитих на две млади жени, качили се, сякаш за да изпитат вестибуларния си апарат и акробатични умения едновременно, на непоносимо високи токове. Силно е да се каже, че вървяха, подпирайки се една о друга, а не е като да бяха пили; може пък чайка да го е сторила с мозъците им. Станах свидетел на няколко лупинга от женски род, но пък всички участници се държаха като същински аристократи и продължиха целенички и невъзмутими. Същинска забава за страничния наблюдател.

Теоретично по-силният пол изглеждаше съвсем необезпокоен от създалата се ситуация - мокър и опръскан с кал, но мъж! Явно в оцеляването сте наистина по-добри.

И все пак в невъзможния градски транспорт отново бе женско царство, съдейки по писъците при натъпкването на поредната доза човешка плът. А големите дамски чанти и нагримираните до уши физиономии внасят смут в мъжката душа, навярно...

Ранно пиле

Не един път съм чувала, че хубавите неща се случват, когато най-малко очакваш. И ей така, почти от нищото, ти се изсипват отгоре като чувал с шоколадови бонбони и коледни бастунчета, с каквито злоупотребих миналата зима. ("Какво правиш? Ами ям бастун." "Искаш ли да хапнеш един бастун?" - бяха част от репертоара) И ти разтваряш длани и ти си иска да грабиш с пълни шепи, но малко те е страх, защото от предния са изпопадали само опаковани лъскаво и красиво, пълни с обещания...отпадъци. Липсата на нови (и както всеки път - ужасно интересни) писания тук, оправдавам с многото чудесни събития напоследък.

На всичкото отгоре, представи си, тъкмо вчера стана дума за The IT Crowd, който наистина бе страхотно забавен. И ето - нов сезон. Как да не се зарадва човек - зима и сериали ще е класическа комбинация и тази година.

Приключвам със снимка на Madonna, облечена като виж-сам-какво. Нищо чудно, че Guy избяга.

Желая: топъл понеделник, топла баничка, топло мляко с какао, топло кафе, топли отношения, топли помещения и всичко друго, което ти е кеф да бъде топло. Forecastfox показва -13 градуса в момента, иска ми се да не му вярвам. Пф.

Недоумявам

Дни ли?*

Омръзна ли ти да спиш, прегърнал(а) килима?

Да ти е по-сладко да целуваш тавана?

Да споделяш храната си само с кучето?

Да ти е достатъчен един стол?

Крайно време е пак да полетиш в облаците!

*Заглавието е под наем от Антония. ;)

А още снимки ето тук.

Да станеш рано

You'll smile at me:
"I looked down and saw you there,
smiling down to me sweetheart!"
I yelled out:
"I woke up early
just to see you fly away"*

До преди няколко години изобщо не бих заподозряла, че ще пиша точно такъв текст. Но ето - да станеш рано сутрин е хубаво!

Вероятността да ме познаваш лично клони към 50%, затова за другата половинка споделям, че съм имала рекордни събуждания около 2 и половина, понякога дори 3 следобед. И ми беше едно такова хубавко, отпочинало, имах достатъчно сили да се организирам и изживея евентуално стремителен ден. Но главата ми някак...тежеше, пък и нямах кой знае какво за организиране.

Всичко беше перфектно, докато не се озовах в ситуацията на студент в Германия, който, сам, освен да ходи на ранни лекции и упражнения, трябва да готви, чисти, пазарува и осъществява някакви социални контакти и дейности в останалите времево-пространствени пролуки. Е, познай дали успявах - изненадващо за птичка в кафез като мен - да.

Решението - научих се да ставам рано и да си организирам деня. И до днес успявам да го правя, без да ми се налага да си водя бележки, които да ми напомнят. Но това е може би, защото все още нямам на главата си работа и семейни отговорности. И тъкмо повечето време, прекарано в несън, идва на помощ и навярно се постига относителен баланс.

Ето и някои доводи:
1)имаш достатъчно време да закусиш, защото закуската прави борбата
2)можеш да си вземеш ранен душ - контрастният би вдигнал и мумия от вечния й покой
3)разхождаш кучето, а заедно с него и собствения си мързелив задник
4)ако нямаш куче, а любим човек и/или деца, отделяш им време, защото ще можеш да си ги гушкаш чак вечерта, а това е незаменимо
5)не те боли главата от преспиване, а сънливостта бързо ти минава, имайки предвид, че 8 часа е предостатъчна почивка за организма
6)или пък храниш рибите, игуаната и змията си, ти, страннико
7)избягваш употребата на тонизиращи субстанции и на такива, помагащи ти да заспиш, защото си постигнал определен ритъм и го поддържаш несъзнателно
8)не бързаш и не си припрян, което намалява стреса, а от там и негативното му влияние върху твоето здраве и красота

И все пак не сме машини, а просто хора, търсещи хармония. Затова и възможността за поспиване до 12 нерядко ни се услажда, стига да можем да си го позволим. И оценим.

*The Microphones - You'll be in the air, но я чуй само ако съвсем няма какво да правиш, че не е особено хубавка като цяло :)

Земетресение

Ето го и дългоочаквания текст, който ще си измисля, както всеки път, в процеса на писането. Но винаги се получава така, че (почти) успявам да ти предам емоцията, завладяла ме, докато натискам копчетата на клавиатурата.

Burn after reading ще бъде запомнен като онзи филм, който гледахме, когато зала 1 се разтресе до ламарини, а аз (ние?) седяхме вътре повече от доволни. Разбира се, не заради труса. И в такъв момент ако се замислиш, че това може да е последният ти съзнателен миг, следва и другото, малко по-сериозно замисляне - щастлив ли съм? Ако вземеш да си отговориш дори и за части от секундата положително, а всъщност цялото ти съзнание да крещи от вътре - ДА!, то тогава ти е безразлично, дори совалка да ти се стовари над главата. Или нещо подобно.

А филмът, чиито край така и не разбрахме дали сме видяли, е повече от страхотен. Забавен до безобразие, с любими герои в идиотски ситуации.

В интерес на истината се случват толкова приятни неща наоколо, че чак е невероятно. И мижавото земетресение, или както бях видяла в skype при Марти - мирижливото, не успя да свали и за миг усмивката от лицето ми. Нека не я сваля и от твоето.

И не, това не са моите крака. Снимката е кръстена "Love is being stupid together." by dhammza.

За втори път Matrioshka

По случай 10-тата годишнина на руския Vogue. Моят фаворит - номер 12, чисто и просто съвършенство. А твоят?

Покажи ми твоя

Desktop.

Защото страдам от липса на нов и красив такъв, а станалите вече класика в папката ми с тапети тотално ми омръзнаха. Разбира се, имам предвид картинката, която зяпаш всеки ден, висейки пред монитора, а не screenshot с всичките ти икони и лична информация, за да злоупотребя с тях както намеря за добре. Злоупотребяването добре е някакво начинание сложно между другото...

За да те мотивирам, ето, аз съм по този:

Детайлите имат огромно значение.

Hold on

Цял ден мигам на парцали, но пък си припявам доволно:

I'm only going to heaven if it feels like hell

I'm only going to heaven if it tastes like caramel

Напоследък май много взех да го правя, а. Ми това си е чудесно.

Освен това не мога да не призная колко е изненадващо и приятно, че наминаваш често тук, въпреки, че съдържанието съвем го удари на искреност и личност - благодаря. Някаква определна цел никога не съм обособявала, може би просто е заради удоволствието от писането. (Това е примерен отговор на въпроса - Защо имаш блог?) Неподозираните bonus tracks, които ми се изсипаха покрай всичко това, май осмислят цялото занимание. Ех. :)

Това е за сега от мястото на събието, и както казва един доста голям човек - мечета и китки! (или не бяха мечета, а нещо друго, поправи ме:)

Надявам се скоро да ми остане необходимото време и да се постарая, за да научиш, видиш и чуеш я нещо приятно, я полезно, а не да те занимавам със собствената си особена особа, пак.

Ранно, готварско, касапско

Рева и режа лук, режа лук и рева - като един малък кръговрат на живота в съботната утрин - идилия, ако беше споделена. Това изречение май и самата аз си го разбирам трудно, не знам какво остава за теб.
От няколко дни постоянно ми се случва така, че успокоявам наранени души, направо забравих за своите 21 грама. Емоциите доста яко разтърсват хората около мен, способни са за секунди да преминат от смях в плач - направо всички сме за театъра. Съжалавявам всеки пък, когато мога да бъда само слушател, но ми е невъзможно да помогна.
На кръгчета ли да режа или на филийки? Лукът, не душата. Продължавам да се опитвам да се будя усмихната, напоследък ми се удава по-лесно. Продължавам и да се удивлявам как не знам какво ще ми се случи утре, в сряда, след месец - малко е плашещо понякога, но в противен случай скуката води към пропадане.

Бъркам с голяма дървена лъжица и си пея:

I turn the other way
I could never turn you down
You turn me on
Don't speak out every meaning
I don't belong to you
Like you don't belong to me
So don't hold on too tightly
There forever be

So let me know when you're lonely babe

Roisin бе велика, аз - не, хаха. Трябва да си купя готварска престилка, защото всеки път се омазвам по малко. Не понасям сол, затова пък черният пиперец е стихията ми. Имам кутийки с подправки, които дори не зная към какво да прибавя. Затова днес ще обядвам сама.

Това е то

Ай нийд а хъг!

fun!

Да не вземеш да го пропуснеш! Страхотно попадение, хаха.

Денят преди

Мъглата навън всъщност е захарен памук, а нацупените хора по улиците са такива, защото нямат билет за Roisin.
photo by yakidkay

Добитък или стока

е простонародно разговорно название на селскостопанските животни и птици, които се отглеждат от човека с цел получаване на определена продукция (месо, мляко, вълна и др.) или трудова експлоатация.

Така изглеждах днес, мъкнейки 2 свръхтежички чанти, в които носех моите съкровища, плюс необходимостите за университета. Много мразя, когато всички козметични продукти свършат, сякаш нарочно уговорили се, по едно и също време. Финансова криза и още как! При положение, че задължителните запаси и от някой други неща бяха изчерпани, ето какво придобих ударно в рамките на деня:
Гледам сега снимката и си мисля, че май е доста показателна за стандарта, който се стремя един ден да си осигурявам напълно сама. Щото Райчо, с банкноти излизащи дори от ушите и ноздрите, е заветната цел в живота на едни други дами. По този повод, ти изобщо не подозираш, но отдавна обмислях един пост на тема Идеалният, или нещо подобно. В последствие реших обаче, че щом се появи, първо ще се оженим, и второ - ще ти покажа снимката му тук, когато вече ще си е само мой!

Умалителната форма за добитък е добиче. Тя се използва за означаване на подрастващите малки на добитъка или за изразяване на емоционално отношение към вербалния обект.

Цитатите в налото и края са от Уикипедия.

Edit: Ето и какво ми показа, инспириран от снимката, И.

А всъщност

Излъгах те, бях на маратона в NYC, хаха.

Загадка

Имаш буркан с домашен мед, донесен от дядо ти от село, който го е получил чрез натурална обмяна с друг свой набор. Обичаш да пиеш чая си с него (с меда, не с дядо ти) затова бъркаш щедро с лъжицата и не пестиш при загребване. Чаят вече е топличък и само това чака, за да бъде изконсумиран.
И сега идва моментът - ами ако това в буркана не е мед? Може ли да е нещо друго, което, разтворено в не много гореща вода, да дава жълто, почти зеленикаво, а навярно може да се нарече и сиво оцветяване на разтвора, че и пяна (!), при положение, че не бъркаш особено енергично. Ей го, на:


В ляво виждаш липов чай, заедно с мед, почти изпит от мен, ужас. Забележи останалите по чашата сивкави следи от нещото, наподобяващо пяна. В дясно пък е само воден разтвор на бурканната субстанция, плюс образувалата се пяна. Къде го събраха пчелите-майки тоз мед, не зная. Дядката - този чуждият, е искал да ме трови.

Идеи?

Контрасти

Вечното дерби приключи с примирие и след последния съдийски сигнал за момент заръмя като по часовник. Един вид - хайде, заминавайте си вече, вие, футболни хулигани. При прилика с лицата от картинката - е, заповядайте пак по някое време, хихи.

По-важното е, че между грубата игра на терена и, например, нова изложба, има голяма разлика. Имам предвид зрителите аka публика, които сигурно се самоопределят най-точно като ценители-разбирачи-експерти-познавачи. Е, не е ли странно, ако виждаш едни и същи лица на две подобни мероприятия? В такъв случай или изложбата е боза, или мачът се очертава да е повече от спектакъл. Друга възможност - да си клиничен случай Деси, понеже може да се засечем повсеместно. Някой ми шепне отговорите: а) не съм добре и/или б) и двете посещения са трагедия, но съм отишла да се уверя лично, хм, да знам. А може би именно желанието за знание те побутва и води за носа към разнообразние?

Не е за изпускане удоволствието от хапване на вкусен дюнер, но сравнение с някое засукано ястие в ресторант е невъзможно. А какво ще кажеш за яке втора употреба, комбинирано с часовник, чиято стойност се равнява на 50 якета. Ами бялата тениска, която ти е станала като втора кожа, а струва по-малко, отколкото даваш за храна на обяд. Какво ли биха си помислили гостите ти, ако наред с порцелановия сервиз им налееш питие в рекламни чаши, получени като бонус към менюто ти от Макдоналдс?

Всичко това проява на лош вкус ли е, защото ненормалните комбинации намирам за повече от приятни. Тънката граница, зад която следва ярко червен светлоотразителен знак kitsch zone и ти се полагат над 100 тояги на голо, е трудна за дефиниране. Но като ярък пример винаги ще грее еднаквата еуфория, която предизвикват у някой електронна музика и поп-фолк такавата. Пфу!

Капитал 15

Ако случайно си пропуснал старта на проекта, все още не е никак късно да се запознаеш с него.
Провокира личното ми любопитство не само, защото се радвам на кратки филмчета, а и заради възможността да "проверя" съзнателната си памет. И се оказа, че е отразила почти изцяло събитията, споменавани в началото на всяка лента (до тук). Доста от станалото в чужбина ми е убегнало, но тогава ми струва, че беше важно дали вечерта пак ще има режим на тока или не, а не, че се е появил eBay. Или поне у дома. Също забелязах, че 1994-5,6 някак са минали през погледа на едно дете. Което само може да ме радва, защото ако бях родител тогава, определено щях да съм като майката от Омлет. В действителност това е филмчето, което най-силно ми повлия и ме накара да се замисля от всички, които гледах до този момент. Иска ми се да вярвам, че подобна криза няма да се повтаря. Вторият ми фаворит е от тази седмица - In memoriam, просто е прекрасно нежен.

Diana Ross

ще да си ляга. Борат, за огромно съжаление, не се състоя...Най-сърдечни поздрави на Amy и Карамфилчо, аз отивам да припадна. И сигурно ще сънувам онези крака...:D

Beck - Gamma ray

Музичка хем цветна и зареждаща, хем меко лудешка - точно като за начало на спокойна есен.

Halloween

По повод утрешната веселба издирвам:
Идиотската идея да бъда Борат ми хрумна наскоро доста спонтанно, но при мен май все така се получават нещата (хубавите де). Днес съм вече почти напът да се откажа, защото въпросните mankini от снимката не се намират лесно, да не кажа никак. Ти предполагам нямаш един чифт, с който да ми услужиш? Освен ако не се казваш Борат, хаха.
Утре, в последния момент, смятам да обиколя единствения относително голям магазин за дрехи втора употреба, който знам в София, а именно този под НДК. (Има ли и други такива наоколо?) Стискай палци да намеря нещо подобно там, ако ли не - ще трябва да се придържам към по-класически Борат-look.

Пропаднали и много крайни варианти, дори само хипотези - тук и тук.

Do this have a pussy magnet?

Набързичко

Напоследък много ме няма тук, но да знаеш, че в главата ми постоянно се въртят разни идеи, с които евентуално да те занимая. Липсата си оправдавам с притока мили гости и информацията, която ми се налага да усвоя. Имам пъклен план - ако не преуспея до 30 годишна с фармацията - ще отворя ресторант. Вече съм намерила и други желаещи, затова намини след 8 години тук, за да провериш как вървят нещата.

В малкото време, което прекарах тези дни пред компютъра, се наслаждавах на десктопа с

извънземен мопс насред поле. Или поне прилича на такъв.

Тотално информативният пост продължава и ще приключи с история от баща ми, който вчера се возил в доста дърт асансьор. Бутоните в кабината били изтрити, като първият и вторият - надраскани от някой доброжелателен творец със стандартните стрелки/цифри, указващи посоката. Най-горният трети обаче се кичел с гръмкия надпис КАТАПУЛТ. Ахахаха, до скоро. ;)

fAKT

И алтернативата:

от тук

Three wise monkeys

Понеже се побърквам ако не знам колко е часът, вчера си набавих бяло-зеленото в ляво на снимката. Предшественикът му ми идваше дребен - нали съм човек с очила, и с повече изобретателност бих мога да го нося като ръчен. Но пък ми е мил спомен. По този начин у дома часовник трака - вече съжителствуват 5 представителя на камарата - 2 ръчни, 2 настолни и въпросният, който се оказа стенен, но пък не можах да устоя на чара му. (Отделно има и на половин дузина ел.уреди, лудост.) Докато измисля как да бъде забоден/забучен/закован на стената - ще си стои точно така подпрян до саксийката, за да не изтърколи ала медената питка към пода.

Що се отнася до see no evil, hear no evil, speak no evil - научих едва преди малко, можеш да се образоваш ако не знаеш и ти. И do no evil!

Рожденикът днес

А пък днес Зайо има рожден ден, бе! Съседът ми по чин в продължение на 4 години, наричащ ме Мишка, возил ме на хвърковатото си моторче, научил ме на думата каун - мога да изброявам много и все така полезни мероприятия, свършени от нас двамина. Виждаш една от любимите ми снимки, в Мюнхен преди 3 години, тъкмо когато животът ни пусна в големия си шейкър. Тогава ядохме кюфтенца с доматен сос.

Да си ми жив и здрав.

Ooh yeah!

Мноого горещо by Moby:

Да хапнем по пица вече ще звучи някак по-различно...Иначе пак ще се състои в същото, предполагам.

Todo sobre mi madre

Звънливият глас на мама бодро ме буди. Пак говори много силно, сякаш не по мобилен телефон, а сме свързали две консерви с жица:

Пък в Ben Sherman видях една черна риза на лилави точки - ужасно сладка. Ама много! Представяш ли си нашия човек с нея? (татко) Дали би я носил? Ех, ама наистина е много хубава...

Е това е то женската еуфория рано сутрин.

След малко - второто пришествие:

А Katy Perry в какъв стил пее? Трябва да ми пуснеш нещо от нея, за да чуя - била любимата певица на Madonna в момента!

Ставам, мия си лицето и пак ми потича кръв от лявата ноздра. Тъпча невъзмутимо памук, сипвам си мляко в овесените ядки и виждам, че Нико планира прекрасен и стремител ден. Както казваше Миглена Ангелова, която се жени едно стотина пъти, откакто я помня, и вече изгубих дирите на фамилията й - изживей го днес.

Честит ти понеделник.

(По)шляп!

Винаги съм харесвала много жартиери и тиранти. Двете допълнения към облеклото обикновено са ластични и забавното е, че - могат да се опъват. Тогава се чува шляп!. Съгласи се, че жена с жартиери изглежда съвсем различно - женствеността й пращи от километри, а мъжът с тиранти над тясна карирана риза е класика в (моя) жанр.

Всъщност исках да споделя с теб интересен копнеж, който ми попадна случайно във facebook - аз искам да се закача на тирантите ти и да ходим заедно навсякъде. Готино, нали? Със същия успех можеш да използваш и варианта с жартиери...

снимки: kmlz, missmareck , biped!

Огледалце, огледалце на стената

Съботна сутрин, навън най-накрая е станало студено. Пийвам си чай с мляко и мед и слушам The Rolling Stones. Нека ти разкажа пак за нашия асансьор.

Той често се оказва в ролята на ябълка на раздора за обитателите на блока и обслужващия го персонал. Последното събирателно включва 4-5 портиера живи мумифицирани, 2 чистачки махленски клюкарки и 1, забележи, градинар (!), който все изглежда като в деменция и не успя да култивира особено успешно засаденият от самия него чимшир. По мои подозрения - местната банда кучета го саботира чрез операция с кодовото име препикаване. А иначе в блока живеят само младежи, като мен. (ха-ха, скоро няма да ми е смешно вече)

Въпросното чудо на техниката, спасяващо мързеливите от катерене до домовете им, от малко повече от 3 години си стои опаковано в найлони. Целта е да не се цапа от все още довършителни работи по някои от апартаментите. Временната му обвивка беше много арт - като от Кристо, друг път пък ми напомняше кланица.

Дразнещо е само, че влизайки, не можеш да видиш евентуално красивото си изражение в голямото огледало срещу теб, защото и то е скрито-покрито. В началото упорити съседи го късаха, раздираха и дупчеха, само и само да зърнат своя лик връз него. Валя чистачката се видя в чудо от неочаквано голямата суетност и се принуди да изрязва с канцеларско ножче хубаво оформено правоъгълно прозорче, достатъчно да си сложиш червило или да си избършеш устата от шоколада, който настървено ръбаш на слизане. Така временно цареше примирие.

От тази есен в асансьоръ вече няма найлони, всичко е чистичко, блестящо и ухае на...аромат. Но ентусиати решиха да правят ремонт и полимерният свят отново завладя безпощадния детектор за красота. И нервите пак са опънати до край, форми на вандализъм зачестяват. След неколкократно разкъсване, се стигнало дори до словесна разправа. В писмена форма гневен манекен пък се е разбунтувал:
Красотата щяла да спасява света, не може току-така да ни отнемат способността да й се наслаждаваме. Само миризмата на манджа във въпросното возило понякога нарушава пълната идилия, но то пък не може всичко да е перфектно.

My happy end

via Програмата