Ами сега?

Buy Nothing Day - звучи ли ти като присъда? Ами ако беше за седмица, или пък месец? Струва ми се, че за все повече хора се очертават такива дни, не за каузата, а по принуда.

Преди няколко години попаднах на интервю с поп-фолк певица, където въпросната твърдеше, че ежедневно си купува по нещо, дори и малко (като еквивалент за евтино в случая), за да се чувства добре. И не мисля, че ставаше дума за кулинарни залитания, на които всеки е подвластен в определена степен.

Не се ли губи по този начин приятният гъдел от малките удоволствия? Изпитваш ли необходимост да се глезиш всеки ден безпричинно? Баба ти така ли е правила навремето? Хаха.

По-разумен изглежда вариантът, в който само при заслуги за съответния период от време можеш да си позволиш самовъзнаграждение. При това - с нещо (относително) нужно. Стараейки се да прилагам този метод, стигнах до извода, че така е значително по-радващо.

Ето ти и едно правило, което успях да си вградя, благодарение на Дими. Та: когато не си сигурен дали да купиш нещо, по-добре недей. Колкото и да не ми/ти се вярва - работи! Спестява момента, когато, след дълго колебание и опит да обосновеш пред себе си необходимостта, вече захапал новата плячка, осъзнаеш, че в действителност придобиването й не ти е донесло удоволствие. Винаги в такъв случай помага кратка разходка за избистряне на съзнанието преди окончателно решение.

Моля да запазиш импулсивните си покупки с цел доставяне на радост на важни за теб хора.

На снимката горе - щури диско коледни елени - безценно. :)