Земетресение

Ето го и дългоочаквания текст, който ще си измисля, както всеки път, в процеса на писането. Но винаги се получава така, че (почти) успявам да ти предам емоцията, завладяла ме, докато натискам копчетата на клавиатурата.

Burn after reading ще бъде запомнен като онзи филм, който гледахме, когато зала 1 се разтресе до ламарини, а аз (ние?) седяхме вътре повече от доволни. Разбира се, не заради труса. И в такъв момент ако се замислиш, че това може да е последният ти съзнателен миг, следва и другото, малко по-сериозно замисляне - щастлив ли съм? Ако вземеш да си отговориш дори и за части от секундата положително, а всъщност цялото ти съзнание да крещи от вътре - ДА!, то тогава ти е безразлично, дори совалка да ти се стовари над главата. Или нещо подобно.

А филмът, чиито край така и не разбрахме дали сме видяли, е повече от страхотен. Забавен до безобразие, с любими герои в идиотски ситуации.

В интерес на истината се случват толкова приятни неща наоколо, че чак е невероятно. И мижавото земетресение, или както бях видяла в skype при Марти - мирижливото, не успя да свали и за миг усмивката от лицето ми. Нека не я сваля и от твоето.

И не, това не са моите крака. Снимката е кръстена "Love is being stupid together." by dhammza.