Wednesday, January 27

endless soundtrack

Не мога да си представя живота без музика.
Когато съм щастлива,
когато съм тъжна
или пък сме заедно -
звучи все тя. Понякога само в главата ми. Но и в твоята.

Значи я чуваме заедно.


Wednesday, January 20

Корабомоделизъм

diesel18
Представи си, че имаш половин свободен ден всяка седмица, който можеш да посветиш на лично твое занимание. Такова, което няма да те натоварва, а тъкмо напротив - ще ти е интересно и ще го чакаш с нетърпение.

Какво би било то? Или вече е?

Sunday, January 17

в понеделник

2x9ml2e9ul_img_2964-500x500
Ода за събота и неделя

О, дааа!

Thursday, January 14

Sunday, January 10

fix idea

Ходи ми се в Париж, болезнено много. Пак. Не знам защо.
DSC05726
Може би някой ден наистина ще остана там.

Saturday, January 9

"А аз много държа на хигиената в междучовешките отношения..."*

Колкото и отпимистично и по детски наивно да звучи - така е. Всеки път по нещо в мен се счупва, когато приятел се окаже поредния псевдо такъв. Изобщо не държа да си обясняваме всеки ден колко се "обичаме", а репликата "ще се чуем" директно я вкарвам в графата с лъжи.

И понеже съм такава, които биха направили всичко, за хората, които обичам, заявявам, че пръста няма да си мръдна за никой, който не си го е мръднал за мен. Колкото и да ми е симпатичен, усмихнат, близък и ми се радва всеки път, когато ме види.
palm_springs_wedding_photographer_s89432f
Мимолетният ми житейски опит показва, че хората са толкова объркани, комплексирани и неразбиращи сами себе си. И искат всичко, без да дадат нещо. Плаша се само от мисълта, че мога да очаквам всичко от всеки. Плаша се и от мисълта, че някой ме гледа в очите и ме лъже най-безсрамно. Съвсем различно е да кажеш нещо от това да го направиш. Второто обезсмисля първото и се запомня, а неизпълнените обещания разочароват. И те правят лъжец.

Не било зле да има две категории във facebook - приятели и познати. Нали?

За тази нова година не поздравих никой по собствена инициатива, извинявам се на тези, които заслужаваха (на брой максимум 10), а на останалите не се извинявам.

В заключение искам да напиша, че малкото, които са ме спечелили, ще получават много. Другите - само усмивки, от неискрените.

*цитат от, снимка от

Monday, January 4

Честита 2010.

lindahello
Понякога обичам да снимам с телефона си. Понякога се сещам и прехвърлям снимките от него на компютъра. Стоят си в една папка, а разстоянието, което ги разделя, понякога е ден, понякога месеци. Не ги използвам за нищо, освен за спомен, затова често снимам откровени глупости.

Приятно ми е, макар че се случва и да боли, да ги разглеждам от време на време. В първия момент се опитвам да се сетя какво се е случило и защо съм решила да запомня този миг. Обикновено са мили хора или красиви детайли.

На някой от тях съм и аз, сама. Не винаги някой ме е снимал, случвало се е да го направя и сама, което не поощрявам (наистина). На самотните снимки обикновено няма усмивка.

Пожелавам ти винаги да има някой до теб, който да те снима, да те zoom-ва и фокусира с погледа си, а ти да се оглеждаш в него. И да виждаш обич.

photo by
 
Creative Commons License