Thursday, May 28

Revolutionary road

Бързам да споделя филма, докато съм му подвластна.
2939073148_188854ff27_o
От какво бяга двойка като вас?
Не бягаме.

- Тогава защо Париж?
Друг начин на живот.

- Може би бягаме.
Бягаме от безнадеждната празнота на живота тук.

Само че на Франк не му стиска? и вместо това избира повишение/пари/власт/любовница с успокояващата съвестта му мисъл, че така ще осигурява по-добър живот на двете си деца и съпруга, която чака трето.

Животът на Ейприл е разбит на парчета, а съпругът й само допринася за раздробяването им до по-малки късчета.

Колко жалко е това. Колко глупаво. Да насочиш цялата си надежда...към обещание, което не е дадено.

Разбираш ли, Франк знае какво иска. Той откри своето място. Добре му е. Женен, с две деца. Би трябвало да е достатъчно. Поне за него. И той е прав. Никога не сме били специални или избрани или нещо подобно.

Напротив, такива сте. Вие...вие сте Уилър. Вие сте страхотна двойка, всички го казват.

Виждам какво ни очаква. Не мога да спра да го виждам. Не мога да замина. Не мога да остана. Безсмислено е.

Както е безсмислено да ти казвам и края на филма, не е от щастливите. Но не може да не го гледаш.

Wednesday, May 27

suddenly, ... completely.

5cqh9vu3gt_3538703956_c18fe92bca_o
Освен жизненоважните удоволствия (на брой 2), при повече свободно време бих искала да имам ето такъв блог:

THEM THANGS

Oще не съм разгледала всичко, но е доста пристрастяващ.

Friday, May 22

Хм

Не е лесно да живееш далеч от любимите ти хора. Случва ли ти се, погълнат от ежедневни грижи, да забравиш да им се обадиш, и така няколко дни подред? През това време знаеш, че те често поглеждат телефона с надежда да иззвъни. Понякога хващат слушалката и малко им остава да наберат номера ти, но се отказват, знаейки, че може да ти пречат, както често им казваш.

Глупаво е да мислиш, че без да полагаш постоянни усилия, можеш да имаш (едновременно?) щастливо семейство,
d34shh10u8_img
страхотни приятели, които да те приемат такъв, какъвто си,
l0nxxoplii_porki
и партньор, при вида на който се втурваш да си миеш ръцете.
hoff-soap-dispenser
Но нищо не ти пречи да се клонираш, опитвайки.

Може ли разстоянието да раздели хората психически един от друг? I don't think so. Но пък времето може.

Monday, May 11

здрасти (пак)

Брей! -- а тук все още минавали хора, при това приятни на брой. (благодаря ви, май не бях очаквала)

Ще се опитам посещенията да не са напразно, просто ми дайте щипка време и доза вдъхновение. Например това:
 
Creative Commons License