Хм

Не е лесно да живееш далеч от любимите ти хора. Случва ли ти се, погълнат от ежедневни грижи, да забравиш да им се обадиш, и така няколко дни подред? През това време знаеш, че те често поглеждат телефона с надежда да иззвъни. Понякога хващат слушалката и малко им остава да наберат номера ти, но се отказват, знаейки, че може да ти пречат, както често им казваш.

Глупаво е да мислиш, че без да полагаш постоянни усилия, можеш да имаш (едновременно?) щастливо семейство,

страхотни приятели, които да те приемат такъв, какъвто си,

и партньор, при вида на който се втурваш да си миеш ръцете.

Но нищо не ти пречи да се клонираш, опитвайки.

Може ли разстоянието да раздели хората психически един от друг? I don't think so. Но пък времето може.