Friday, February 15

едно двойно петъчно хайку to go, моля!

майки бутат колички пълни с бебета
усмихват се като мен тъповатогордо
в подлеза гайдар засвири зайченцето бяло
ще повърна

не е нормално в град
да настъпиш конско лайно
бъдете нащрек

Wednesday, February 13

О, безсънни нощи

Будя се за пореден път и осъзнавам в просъница, че все още е дълбока, тъмна и тиха нощ. Поглеждам измъчено часовника - 4 часа. Сигурно на небето има луна - надявам се да не са две - нещо като 1Q84 г. на Мураками, въпреки че наистина се чувствам като в паралелен свят. Малкото човече отново ме вика, за него няма ден, няма нощ. Ставам и го взимам.

Monday, February 11

Ahoi!

Седя и си мисля, мисля си и си седя, че, егати (!), колко бързо минават разни хубави и/или важни неща в живота. Кога завършихме гимназията, а ето че вече сме завършили и университета, намерили сме си що-годе прилична работа, че даже някой и са се оженили и вече имат деца! И в този ред на мисли пък я се сетете - колко време ви е отнелна подготовката по всяко едно от тези, ще ги нарека...неща. Колко вълнения, притеснения и разни други емоции сте изхабили, очаквайки нещото да се случи. Колко време се счупвахте да учите за глупавия изпит, търсихте половинката на живота си и съответно и тя се е мъчила да ви търси, опитвахте се да имате детенце, чудихте се какъв цвят да са покривките на сватбената ви маса и какво да напишете в поканата, спичахте се на многобройните интервюта за работа и тайничко се молихте да ви харесат, избирахте възглавници за хола и т.н. И когато то се случва и вече е факт - някак е станало ка-то-че- ли за секунди. Изведнъж сте забравили колко трудно е било, как са ви мъчили и сте се бъхтили да постигнете целта си.

Колкото повече помъдрявам  a.k.a. остарявам започвам да си давам сметка, че не бива да забравяме усилията, които сме положили за нещо, защото в противен случай няма как да сме благодарни, че го имаме. А когато малко по-малко животите ни се подреждат по нашия си начин, не остава нищо друго освен всеки ден да ни е празник.
Или авторът просто иска да каже, че все пак има поне едно нещичко, което днес да ви накара да се чувствате добре.


Sunday, February 10

Изгубен?

Миличкият ми блог не е посещаван от самата мен от почти година. Айде да видим дали скоро ще му излезе пак късмета. Стискайте му палци!
 
Creative Commons License