Будя се за пореден път и осъзнавам в просъница, че все още е дълбока, тъмна и тиха нощ. Поглеждам измъчено часовника - 4 часа. Сигурно на небето има луна - надявам се да не са две - нещо като 1Q84 г. на Мураками, въпреки че наистина се чувствам като в паралелен свят. Малкото човече отново ме вика, за него няма ден, няма нощ. Ставам и го взимам.
2 comments:
Снимката откъде е? :-)
От поликлиниката, където ходим при педиатърката ни. И двете непокътнати от времето, втората - в добрия смисъл. :-)
Post a Comment