От какво бяга двойка като вас?
Не бягаме.
- Тогава защо Париж?
Друг начин на живот.
- Може би бягаме. Бягаме от безнадеждната празнота на живота тук.
Само че на Франк не му стиска? и вместо това избира повишение/пари/власт/любовница с успокояващата съвестта му мисъл, че така ще осигурява по-добър живот на двете си деца и съпруга, която чака трето.
Животът на Ейприл е разбит на парчета, а съпругът й само допринася за раздробяването им до по-малки късчета.
Колко жалко е това. Колко глупаво. Да насочиш цялата си надежда...към обещание, което не е дадено.
Разбираш ли, Франк знае какво иска. Той откри своето място. Добре му е. Женен, с две деца. Би трябвало да е достатъчно. Поне за него. И той е прав. Никога не сме били специални или избрани или нещо подобно.
Напротив, такива сте. Вие...вие сте Уилър. Вие сте страхотна двойка, всички го казват.
Виждам какво ни очаква. Не мога да спра да го виждам. Не мога да замина. Не мога да остана. Безсмислено е.
Както е безсмислено да ти казвам и края на филма, не е от щастливите. Но не може да не го гледаш.
No comments:
Post a Comment