Ранно, готварско, касапско

Рева и режа лук, режа лук и рева - като един малък кръговрат на живота в съботната утрин - идилия, ако беше споделена. Това изречение май и самата аз си го разбирам трудно, не знам какво остава за теб.
От няколко дни постоянно ми се случва така, че успокоявам наранени души, направо забравих за своите 21 грама. Емоциите доста яко разтърсват хората около мен, способни са за секунди да преминат от смях в плач - направо всички сме за театъра. Съжалавявам всеки пък, когато мога да бъда само слушател, но ми е невъзможно да помогна.
На кръгчета ли да режа или на филийки? Лукът, не душата. Продължавам да се опитвам да се будя усмихната, напоследък ми се удава по-лесно. Продължавам и да се удивлявам как не знам какво ще ми се случи утре, в сряда, след месец - малко е плашещо понякога, но в противен случай скуката води към пропадане.

Бъркам с голяма дървена лъжица и си пея:

I turn the other way
I could never turn you down
You turn me on
Don't speak out every meaning
I don't belong to you
Like you don't belong to me
So don't hold on too tightly
There forever be

So let me know when you're lonely babe

Roisin бе велика, аз - не, хаха. Трябва да си купя готварска престилка, защото всеки път се омазвам по малко. Не понасям сол, затова пък черният пиперец е стихията ми. Имам кутийки с подправки, които дори не зная към какво да прибавя. Затова днес ще обядвам сама.