Контрасти

Вечното дерби приключи с примирие и след последния съдийски сигнал за момент заръмя като по часовник. Един вид - хайде, заминавайте си вече, вие, футболни хулигани. При прилика с лицата от картинката - е, заповядайте пак по някое време, хихи.

По-важното е, че между грубата игра на терена и, например, нова изложба, има голяма разлика. Имам предвид зрителите аka публика, които сигурно се самоопределят най-точно като ценители-разбирачи-експерти-познавачи. Е, не е ли странно, ако виждаш едни и същи лица на две подобни мероприятия? В такъв случай или изложбата е боза, или мачът се очертава да е повече от спектакъл. Друга възможност - да си клиничен случай Деси, понеже може да се засечем повсеместно. Някой ми шепне отговорите: а) не съм добре и/или б) и двете посещения са трагедия, но съм отишла да се уверя лично, хм, да знам. А може би именно желанието за знание те побутва и води за носа към разнообразние?

Не е за изпускане удоволствието от хапване на вкусен дюнер, но сравнение с някое засукано ястие в ресторант е невъзможно. А какво ще кажеш за яке втора употреба, комбинирано с часовник, чиято стойност се равнява на 50 якета. Ами бялата тениска, която ти е станала като втора кожа, а струва по-малко, отколкото даваш за храна на обяд. Какво ли биха си помислили гостите ти, ако наред с порцелановия сервиз им налееш питие в рекламни чаши, получени като бонус към менюто ти от Макдоналдс?

Всичко това проява на лош вкус ли е, защото ненормалните комбинации намирам за повече от приятни. Тънката граница, зад която следва ярко червен светлоотразителен знак kitsch zone и ти се полагат над 100 тояги на голо, е трудна за дефиниране. Но като ярък пример винаги ще грее еднаквата еуфория, която предизвикват у някой електронна музика и поп-фолк такавата. Пфу!