Огледалце, огледалце на стената

Съботна сутрин, навън най-накрая е станало студено. Пийвам си чай с мляко и мед и слушам The Rolling Stones. Нека ти разкажа пак за нашия асансьор.

Той често се оказва в ролята на ябълка на раздора за обитателите на блока и обслужващия го персонал. Последното събирателно включва 4-5 портиера живи мумифицирани, 2 чистачки махленски клюкарки и 1, забележи, градинар (!), който все изглежда като в деменция и не успя да култивира особено успешно засаденият от самия него чимшир. По мои подозрения - местната банда кучета го саботира чрез операция с кодовото име препикаване. А иначе в блока живеят само младежи, като мен. (ха-ха, скоро няма да ми е смешно вече)

Въпросното чудо на техниката, спасяващо мързеливите от катерене до домовете им, от малко повече от 3 години си стои опаковано в найлони. Целта е да не се цапа от все още довършителни работи по някои от апартаментите. Временната му обвивка беше много арт - като от Кристо, друг път пък ми напомняше кланица.

Дразнещо е само, че влизайки, не можеш да видиш евентуално красивото си изражение в голямото огледало срещу теб, защото и то е скрито-покрито. В началото упорити съседи го късаха, раздираха и дупчеха, само и само да зърнат своя лик връз него. Валя чистачката се видя в чудо от неочаквано голямата суетност и се принуди да изрязва с канцеларско ножче хубаво оформено правоъгълно прозорче, достатъчно да си сложиш червило или да си избършеш устата от шоколада, който настървено ръбаш на слизане. Така временно цареше примирие.

От тази есен в асансьоръ вече няма найлони, всичко е чистичко, блестящо и ухае на...аромат. Но ентусиати решиха да правят ремонт и полимерният свят отново завладя безпощадния детектор за красота. И нервите пак са опънати до край, форми на вандализъм зачестяват. След неколкократно разкъсване, се стигнало дори до словесна разправа. В писмена форма гневен манекен пък се е разбунтувал:
Красотата щяла да спасява света, не може току-така да ни отнемат способността да й се наслаждаваме. Само миризмата на манджа във въпросното возило понякога нарушава пълната идилия, но то пък не може всичко да е перфектно.