Великолепният рогоносец

Новата постановка на Мариус задълбава сериозно в темата за ревността. По-точно за онази, за която си мисля, че се появява когато нямаш какво да правиш и от скука започваш да си измисляш проблеми и да тормозиш себе си и другия. Това е напълно хипотетично, защото мен ме били ваксинирали срещу нея още при раждане.

Ако мислиш да я гледаш, би било добре да скокнеш направо на последния абзац, макар че така e доста тъпо като се замисля. Давай смело със следващите редове.

Накратко и о-прост-ено:
Вместо да си живуркат доволно и щастливо като младо семейство, съпругът изперква и решава, че жена му е невярна. Тъй като по никакъв начин не може да докаже теорията си (нали е глупак), я кара да му изневери с братовчед й, явяващ се много близък приятел още от детството. От обич, тя го прави, но това само отприщва похот. Първоначално чувствайки го като унижение, сношението с други мъже (всъщност с всички от селото, лол), постепенно й се услажда, а душата й се покварва. В крайна сметка осъзнава, че вече изобщо и никак не обича съпруга си. Напуска го и заживява щастливо с един овчар, който я чука като животно - факт. А великолепният рогоносец (нейният съпруг) остава изигран от самия себе си.

С дължина малко над 2 часа, без антракт, трагикомедия с ударение повече на първата част от думата, кара те да се замислиш над силата на човешкото самовнушение. А то може да те разруши или да те издигне високо, в розови облаци (от захарен памук?).