Приятелството

То се изгражда с години, но е крехко като яйчена черупка. Колкото и калций и фосфор да си набавяш, ако не могат да бъдат усвоени от организ(ъ)ма - няма смисъл да тъпчеш насила.

Как е възможно да срещнеш някой, с който всичко да ти е ясно само от един единствен поглед. Но да се чувстваш разбран дори и в мълчанието ти, е момент, в който усещаш, че живееш. Убедена съм, че това ти се случва с близки хора, броящи се на пръстите на едната ти ръка.

Замисляш ли се от колко време познаваш най-скъпите си приятели? Как сте станали такива не само поради стечение на обстоятелствата или защото пътищата ви случайно са се пресекли и сте били по едно и също време на кръстовището. Дали има значение общото ви минало или факта, че се познавате от месец, но ти се струва, че са минали години. А ако ги загубиш? Странно е, че с времето успяваш да оцениш много по-трезво околните и да прецениш кои да допуснеш до себе си и най-съкровените си мисли и душевни състояния. Или пък правиш това с почти непознат, само защото си усетил сродна душа насреща.

И заради всичко, което написах до тук, следва да знаеш (но всъщност се надявам да не узнаваш никога), че болката, причинена от приятел е шок. Сякаш, гледайки отражението си в поредната витрина, то ти забива нож не в гърба, а в лицето. Какво следва от тук - да игнорираш тотално, примерно средния си пръст, символ на съотвения приятел, или пък да простиш? Което и двете да сториш, пак не ти е добре.

Създадох блог, сега остава да минат 6 месеца - дано формулата да проработи . ;)

Всичко това бе инспирирано от Еленко.