За деня разбрах, че ще е хубав, още призори. Със слушалки в ушите, звук почти до край, мноого дискретно поклащане и тананикане на ум (за да не приличам на откачената баба-рапър, танцуваща funky по трамвайните релси) тъкмо си пресичах Графа. Усетих докосване по рамото, обърнах се и какво да видя - млад мъж в костюм и розова вратовръзка (nice). Оказа се, че телефонът ми звънял без да го чувам, а приятен ден в комбинация с чаровна усмивка от устата на напълно непознат симпатяга си е чудесно начало на поредния напрегнат ден.
По-късно попаднах на последния Freestyle, който отново е неприлично интересен, а и ме светна за "На юг от никъде". Час по късно вече я стисках алчно като Амгъл - пръстена.
Оctober roots може да се окаже релаксиращото продължение на сряда вечер, стига да имаш желание?
* Това е вероятният отговор, който ще получиш на въпрос, отправен към някоя вишеградска баба. От статията Босна&Херцеговина на Радост Димитрова за гореспоменатото списание.
Friday, October 3
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment