Лягам си след малко. Изобщо не мога да си позволя да стоя будна до късно покрай сесията. Създадох си почти спартански режим, към който все още се придържам стоически. Социалните контакти, уви, ми се налага да сведа до минимум. Последното спира да важи от края на януари.
На всичкото отгоре сънувам разни гадни неща. Вместо мозъкът ми да си почива поне нощем, той се тормози. И все пак си мисля, че по-добре насън, отколкото наяве.
След днешната среща на класа, пак установих, понеже бях позабравила, че в гимназията ни беше много хубаво. Кой бе най-яркият ни спомен от там, как се виждаме след 10 години, кой ще се ожени пръв - въпроси, на които някак съчинихме полу(не)сериозни отговори. Листчетата, на които стоят те, все някога ще бъдат погледнати и написаното сравнено със случилото се.
Не е ли интересно, че изобщо не знаеш какво ще ти се случи утре? Или пък е страшно, или пък е вълнуващо?
2 comments:
само не разбрах, от тези твои снимки някакъв колаж ли трябва да направим? Който те сглоби печели награда за най-лоялен читател?
Да. Да. :)
Post a Comment