Въпросното есе post factum

Българска Фармацевтична Студентска Асоциация

GlaxoSmithKline

Обявява

Конкурс за есе на тема

„ОТС продуктите и препоръката на фармацевта”

краен срок: 15.05.2008г.

Подготвих си най-прилежно текста, изпратих го и зачаках, докато в един момент мина прекалено много време и взех, че забравих за него. За 6 месеца могат да се случат много неща. И в понеделник, носейки табла с кексчета от Чичо Costa (Starbucks е ужас!), разбрах кой печели. Ей го:

OTC продуктите и препоръката на фармацевта

Фармацевтът е здравен специалист, който предоставя здравни услуги и грижи, като същевременно е свързващото звено между лекар и пациент. В тази си роля, фармацевт е професионалистът, който гарантира безопасността на лекарствените продукти и ефикасното им приложение. При предоставянето на продукти без рецепта (ОТС продукти) дистанцията между него и пациента се скъсява – в тези случаи той е длъжен да бъде достатъчно информиран и подготвен, за да реагира адекватно на нуждите на болния. Нарастващият брой на ОТС продуктите затруднява все повече крайния потребител при вземането на решение какво точно да приложи за неговия конкретен случай. Мащабните рекламни кампанни привличат значително вниманието на пациентите, които идват в аптеката с намерението да търсят определени нови и добили популярност продукти, без да се замислят дали именно те са подходящи при техните симптоми. Точно тук се намесва фармацевтът, който – разчитайки на своята компетентност и познавайки спецификациите на ОТС продуктите, възможни да бъдат от полза за конкретния пациент, – е в състояние да препоръча най-точното.

Оver the counter са продуктите, които могат да бъдат закупени без лекарско предписание. Изключителната им популярност в обществото и широката им употреба се дължат на факта, че те „спестяват” време за посещение при лекар и финансовите средства, които биха били изразходени за такова.
За много хора, които не са специалисти, е трудно да оценят плюсовте и минусите на даден лекарствен продукт, независимо от това, че те може и да са добре информирани относно действието му. Наложително е да се обяснява, че не е необходимо да се дават на всеки човек едни и същи лекарства, а трябва да се гледа на всеки пациент като индивидуален случай и да се оцени какво е най-добре за него. Затова не е лесна задачата, стояща пред фармацевта – да спре силното изкушение, изпитвано от пациенти, да намерят прост отговор на сложни проблеми.

Налице е конфликтът и на самия фармацевт със себе си – от една страна, той е в ролята на мениджър, който иска да разпространи нов продукт на пазара, а от друга е загрижен за своите пациенти, които не винаги имат нужда от най-новото лекарсто за подобряване на тяхното здраве.
Въвеждането на понятие като „етичен маркетинг” на лекарства е от голямо значение, тъй като задача на фармацевта е да информира и лекаря, и пациента за потенциалните ползи и страничните ефекти на конкретно лечебно средство.

Цел на добре подготвения фармацевт е да комуникира на такова ниво с пациентите си, че при възникване на евентуално неочаквано влошаване или при неефикасност от страна на отпуснатите медикаменти, пациентът да се върне обратно в аптеката, за да сподели затрудненията. Диалогът не бива да бъде прекъсван, а подновен, и отново да бъдат обсъдени всички аспекти на заболяването за конктерния пациент, а междувременно фармацевтът да мисли какво може да е пропуснато или невзето под внимание при предишната консултация.
От значение е при разговор с пациента да бъдат оценявани по значимост симптомите, които той твърди, че има, и да бъдат разграничени от „лъжливи” такива. Този подход е от голяма полза за фармацевта и спомага за взимане на правилно лечение, тъй като нерядко хората идват в аптеката, като предварително са решили, че са болни от определена болест, само защото част от симптомите им съвпадат с нейните. Случва се пациентът да сподели със своя фармацевт опасенията си за дадено заболяване и по този начин да насочи специалиста към продукти, свързани с него. Един внимателен фармацевт се вслушва в безпокойствата на своя пациент и е от голяма полза да го подтикне да опише симптомите си с най-малки подробности, като му обясни, че само така ще може да му препоръча най-подходящия ОТС продукт.

Фармацевтът винаги е длъжен да търси консултация – било то от производителя, от колега или лекар, а също и в специализирана литература относно всичко, за което се чувства недостатъчно информиран, но което засяга и е важно за здравето на пациентите.
Тъй като разпространението на ОТС продуктите зависи него, той е opinion leader относно тяхната ефикасност и приложение. Подготвеният фармацевт умее да борави с новите продукти и да различава фините нюанси между тях.
Идвайки в аптеката, един пациент трябва да бъде сигурен, че ще получи правилна консултация. Полезна е практиката фармацевти да организират именно в аптеките обучение за пациенти относно правилната употребата на ОТС-продукти - едно място се извършва както демонстрация на продукта, така и отпускането му.

Фармацевтичното образование дава на придобилите го знание и способност да помагат на обществото. Имайки предвид доверието, което се гласува на фармацевта от пациента, често пъти и негласно, то трябва да бъде оправдано.
Още в началото на нашето образование осъзнаваме, че фармацията е неизбежна част от ежедневието – под една или друга форма тя бива използвана и се намира около нас. За съжаление все още много хора чакат до последния момент, преди да потърсят професионална помощ. Препоръчвайки им различни ОТС продукти, обучавайки ги за правилното им прилагане, обяснявайки от какво голямо значение е профилактиката, особено при редица тежки заболявания с висок процент на смъртност, фармацевтът изпълнява своя дълг към обществото, а и към самия себе си като човек.


При изговяне на есето са използвани:
1. How Doctors Think, Jerome Groopman, M.D. в превод от издателство „Изток-Запад”, 2008

Супер изненада. :)