Винаги съм си представяла как, събуждайки се сутрин, някой лежи до мен, но вече се е разсънил и ме гледа с онзи поглед. Уви, продължавам да летя в облаците. Идиотската утеха, че всеки ден портиерът и чистачките от блока ми казват колко съм красива, ме крепи, защото за момент успявам да се видя през техните очи. И в действителност малките жестове са толкова важни, че изключително лесно провалят всичко или му придават смисъл. Помня много от тях, за добро или зло.
Все си мислех, че стартът ще е в понеделник, а той някак го няма. Вече е вторник, а дните продължават да изглеждат дълги и празни. В университета времето е спряло, още не сме правили абсолютно нищо, освен да си приказваме глупости с колегите. Което е доста приятно като цяло, но...
София все още е повече от приятна, с мръсните си улици и начумерени минувачи. И сериозно, с най-добро чувство казвам, че е хубаво тук. Възможността напълно инкогнито да се разхождаш навън винаги ме е привличала. Преоткрих за себе си Disturbia и марширувам относително бодро в такт по паветата.
Не знам дали минаваш често тук, но ако сме се чули тези дни, благодаря ти за подкрепата. Важно е за мен, особено в моменти на силна уязвимост.
5 comments:
Горе главата и пРаво напред! YEAH! :)
Абе напрягам се уж.
Освен главно Р, можеше да замениш в-то с д, Вожде. :D
Прекрасните хора получават това, което заслужават.А ти си прекрасно момиче и вярвам,че един ден и ти ще го намериш.
Благодаря ти. :)
Опитвам се все още да съм от тях, колкото и да е трудно понякога.
Или си,или не си.А на теб от далеч ти личи.
Post a Comment