Почти нереално

Рано сутринта навън е около 7 градуса, но моят Forecastfox упорито твърди, че към обяд температурата ще скочи до 19. Понеже лекциите ни започват от 8:15, ми се налага да се събуждам поне 2 часа предварително.
Малко подраних (а това винаги е за предпочитане пред закъснението), затова минах през любимия ми чичо Costa за нещо топло. И вървейки зъзнещо с чаша мока в ръка и един тон книги от библиотеката за връщане, тъкмо щях да подмина фонтана пред Народния. Мъглата все още покриваше върховете на сградите и наоколо почти не бродеше жива душа. Тогава пуснаха водата във фонтана - съвсем тихичко заромоли, а после постепенно започна да се издига на по-едри струи.
Сякаш за миг времето спря, тишина обгърна площада и само галопиращата във фонтана вода я нарушаваше. Почти като във филм, прииска ми се да остана и да не помръдна от там. Наистина беше хубаво, какъвто се оказа и денят по-нататък.