Представи си очарователна вечер, на гости си при най-добрия си приятел и жена му в уютната им къща, на масата домашно приготвена храна и ти си мислиш: "Какъв щастлив брак!"... А след това приятелят ти, когото смяташ за уседнал, разумен мъж, те дръпва настрани и започва да ти шепне за момичето, в което се влюбил.
В Микронезия правят такива неща. В Таруа ако някой иска да те нарани, намира лайното ти и го изгаря. Без значение къде си, задникът започва адски да те боли.
Скръбта създава усещане за близост, за общност между пострадалите, но ако пишеш за удоволствия, читателите се чувстват изиграни и самотни, не могат да се отъждествят с щастливия герой.
Анди обичал съпругата си Линет, но страстта му се разгаряла най-силно, когато й изневерявал, и това го карало да изпитва вина. През дългата си връзка с любовницата си Нина той забелязал, че тя се държи нежно и любезно към съпругата му. Нина го изостравила и без таен живот Анди станал взискателен и капризен. Рядко излизал - защо да го прави? Бил верен на Линет като куче, но накрая тя не можела да издържи на постоянния му надзор и го напуснала.
- Виждаш ли любов в бъдещето си? - попитах го аз.
Този път ме чу.
- Познавах толкова красавици. Но няма по-грозна жена от красавицата, която те е наранила или ти е причинила зло. Тялото и чертите й си остават прекрасни, но се появява една определена миризма.
Имаше слухове, че може да съм луд - не опасно, но заразен от островната треска - лудо щастлив.
No comments:
Post a Comment