Искаш или не, след всеки край следва начало, което идва, без да иска позволение. Само чака да му открехнеш вратата, за да влезе. Или нахлува с шут, разбивайки я на парчета. Продължавам да се убеждавам, че всичко е преходно, и няма завинаги, а който твърди нещо подобно, е наивник.
Веднага се сещам за Остава и техния Парелелен свят. Красива песен, посветена на еголюбoвта (малко странна дума), която подозирам, че живее и у теб. Няма никакво значение, защото не този вид любов те прави щастлив. А споделената.
Не е лесно да погледнеш на живота си като страничен наблюдател, преценявайки безпристрастно взетите решения. Или път съумяваш да го сториш прекалено късно. Упоритите, често болезнени, опити да разбереш какво те прави щастлив не винаги са успешни. И все пак не можеш да не ги правиш, нали.
No comments:
Post a Comment