Сън Чо

Преди няколко дни сънувах, че умирам.

Доколкото си спомням, понеже паметта едва наскоро ме подсети за това, щях да излизам на разходка с приятели. Докато се приготвях усетих, че някои зъби стоят особено нестабилно в устата ми. С ужас погледнах в огледалото и опипвайки ги внимателно с пръсти, за да се уверя, че само си внушавам, извадих заедно десния кучешки и съседа му, сякаш бяха слепени един с друг. Странно обаче, че не бях особено шокирана, само се притесних, че може да изглеждам леко странно (!) навън по този начин. Затова реших набързо, че ще трябва просто повече да мълча и много да не се усмихвам...
След това споменът ми се губи до следващ момент, в който вече не бях жива. Разни хора говореха над мен, а тялото ми лежеше на асфалта. Пoдобно на Reese, стоях като страничен наблюдател, но никой не ме чуваше, когато се опитвах да обясня, че съм жива и чувам всичко. А всъщност съм си била чисто умряла.

Бях чела навремето в съновник, че падащи зъби насън означава смърт. Проверявала съм, защото и друг път този елемент ми се е присънвал, но реших разумно да не вярвам. Споделих с приятел цялата история, но той пък ми каза, че е срещал другата крайност - колкото по-лош е сънят, толкова по-хубави неща предстоят да ти се случат.

Най-малкото като се събудих жива сутринта, си беше истинско щастие.