Sunday, September 14

Отново в София

Новият семестър започва утре, завръщането в София беше неизбежно. И докато кроях великите планове за забавления, получих най-болезнената плесница от живота. Ни жива, ни умряла, изтръпнала до безчувственост от болка, утре ще се изправя срещу...не знам и аз какво. Себе си?

Тъпият израз, че каквото не те убива, те прави по-силен, за пореден път ми изглежда лишен от смисъл. А светлото бъдеще е по-мрачно от дъното на ковчег в земята. На печелившите - честито.

Отново не разбираш поредния ми пост, защото този блог започна да става твърде личен. Без нарочно да го правя, просто така се получава.

Бъди щастлив, защото все някой трябва да е.

4 comments:

Anonymous said...

wow dosta interesen blog :)

DESi said...

Благодааря ти. Можеше да си намериш и по-позитивен пост, под който да ме похвалиш. С този не се гордея особено. :)

Anonymous said...

Щастието е разтегливо понятие, а понятието 'семестър' определено не го асоциирам с щастие. Не защото не искам да се изуча и сполуча, а защото въпросния 'семестър', както миналия, така и бъдещия няма да ме научи на нищо. Абсурдно е..

П.С. Приятна вечер!

DESi said...

Май всичко вече е абсурдно.

Благодаря за някак положителния коментар на моята драма. :)

 
Creative Commons License