Отново в София

Новият семестър започва утре, завръщането в София беше неизбежно. И докато кроях великите планове за забавления, получих най-болезнената плесница от живота. Ни жива, ни умряла, изтръпнала до безчувственост от болка, утре ще се изправя срещу...не знам и аз какво. Себе си?

Тъпият израз, че каквото не те убива, те прави по-силен, за пореден път ми изглежда лишен от смисъл. А светлото бъдеще е по-мрачно от дъното на ковчег в земята. На печелившите - честито.

Отново не разбираш поредния ми пост, защото този блог започна да става твърде личен. Без нарочно да го правя, просто така се получава.

Бъди щастлив, защото все някой трябва да е.