Feels like home

So I can float in the air,

I'd like to take you if you dare.

Топ оферта

От центъра на Варна. Хареса ми оптимистичният коментар отдолу.

Ами сега?

Buy Nothing Day - звучи ли ти като присъда? Ами ако беше за седмица, или пък месец? Струва ми се, че за все повече хора се очертават такива дни, не за каузата, а по принуда.

Преди няколко години попаднах на интервю с поп-фолк певица, където въпросната твърдеше, че ежедневно си купува по нещо, дори и малко (като еквивалент за евтино в случая), за да се чувства добре. И не мисля, че ставаше дума за кулинарни залитания, на които всеки е подвластен в определена степен.

Не се ли губи по този начин приятният гъдел от малките удоволствия? Изпитваш ли необходимост да се глезиш всеки ден безпричинно? Баба ти така ли е правила навремето? Хаха.

По-разумен изглежда вариантът, в който само при заслуги за съответния период от време можеш да си позволиш самовъзнаграждение. При това - с нещо (относително) нужно. Стараейки се да прилагам този метод, стигнах до извода, че така е значително по-радващо.

Ето ти и едно правило, което успях да си вградя, благодарение на Дими. Та: когато не си сигурен дали да купиш нещо, по-добре недей. Колкото и да не ми/ти се вярва - работи! Спестява момента, когато, след дълго колебание и опит да обосновеш пред себе си необходимостта, вече захапал новата плячка, осъзнаеш, че в действителност придобиването й не ти е донесло удоволствие. Винаги в такъв случай помага кратка разходка за избистряне на съзнанието преди окончателно решение.

Моля да запазиш импулсивните си покупки с цел доставяне на радост на важни за теб хора.

На снимката горе - щури диско коледни елени - безценно. :)

22

Ето ме и мен, около 12:00 днес.

Появила съм се в същия ден и час, но в различна година. При дебюта ми в този живот съм оприличена на циганче. Прекъснала съм обедната почивка на болничния персонал в Майчин дом. На първия си рожден ден съм била изкъпана и сложена да спя в кошарката си в 20:00. Гости са били студентски семейства със съответни бебета. Носила съм розова рокля, а майка ми е била на 22.

Понякога ми се струва странно да бъдеш обучаван в същата сграда, в която си роден. Сякаш след дълго въртене куче успява да захапе опашката си, образувайки геврек.

Половината от деня премина в пътуване, което по никакъв начин не попречи на очарованието му. Обичта те кара да се чувстваш у дома, независимо къде си, и така през всичките 6 часа на колела. А и след това, което си е красиво.

Плахо начало

Текст с фармацевтична тематика тук би прочел(а) само ако потърсиш изключително внимателно. В момента се сещам за точно един и той съвсем не отговаря на същинските ми познания. И в действителност някак съм приела, че информацията, която получаваме по време на обучението ни, е достъпна или се подразбира от всички около нас. А все повече си проличава, че никак не е така. И ето в какво се забърках доброволно и с чисто съзнание:

Съгласно Закона за висшето образование и Директива 2005/36 "регулирана професия" е дейност или съвкупност от дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за
живота и здравето на хората, и правото за упражняването на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби. Необходимо е притежаването на специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование, правоспособност или предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално признаване от държавата. Регулирани професии по смисъла на директивата са професиите на лекар, стоматолог, ветеринарен хирург, акушерка, специалист по здравни грижи, фармацевт и архитект.

(цитат от тук)

Горният абзац използвах, защото исках да погледнеш и по един малко по-различен (тип сериозен) начин на авторът на този блог. Който не съжалява за взетите си решения и до днес. Удивителен знак.

Сезонни навици

Натрупалият сняг и заледените улици са повече от интересна гледка, особено когато можеш стоически да издържиш на лютия студ, имаш малко време на разположение и поне (едно) набито око.

Шокирана съм от младите девойки, които видях да съществуват по блузки и с якенца под ръка, вместо на гърба и закопчани до челото с цип. Също и от ентусиазираните студентки с мини поли и аналогични панталонки, извадили на показ хубави крака, за които съм сигурна, че бяха вледенени до синьо и готови за ампутация. Още повече се възхитих на две млади жени, качили се, сякаш за да изпитат вестибуларния си апарат и акробатични умения едновременно, на непоносимо високи токове. Силно е да се каже, че вървяха, подпирайки се една о друга, а не е като да бяха пили; може пък чайка да го е сторила с мозъците им. Станах свидетел на няколко лупинга от женски род, но пък всички участници се държаха като същински аристократи и продължиха целенички и невъзмутими. Същинска забава за страничния наблюдател.

Теоретично по-силният пол изглеждаше съвсем необезпокоен от създалата се ситуация - мокър и опръскан с кал, но мъж! Явно в оцеляването сте наистина по-добри.

И все пак в невъзможния градски транспорт отново бе женско царство, съдейки по писъците при натъпкването на поредната доза човешка плът. А големите дамски чанти и нагримираните до уши физиономии внасят смут в мъжката душа, навярно...

Ранно пиле

Не един път съм чувала, че хубавите неща се случват, когато най-малко очакваш. И ей така, почти от нищото, ти се изсипват отгоре като чувал с шоколадови бонбони и коледни бастунчета, с каквито злоупотребих миналата зима. ("Какво правиш? Ами ям бастун." "Искаш ли да хапнеш един бастун?" - бяха част от репертоара) И ти разтваряш длани и ти си иска да грабиш с пълни шепи, но малко те е страх, защото от предния са изпопадали само опаковани лъскаво и красиво, пълни с обещания...отпадъци. Липсата на нови (и както всеки път - ужасно интересни) писания тук, оправдавам с многото чудесни събития напоследък.

На всичкото отгоре, представи си, тъкмо вчера стана дума за The IT Crowd, който наистина бе страхотно забавен. И ето - нов сезон. Как да не се зарадва човек - зима и сериали ще е класическа комбинация и тази година.

Приключвам със снимка на Madonna, облечена като виж-сам-какво. Нищо чудно, че Guy избяга.

Желая: топъл понеделник, топла баничка, топло мляко с какао, топло кафе, топли отношения, топли помещения и всичко друго, което ти е кеф да бъде топло. Forecastfox показва -13 градуса в момента, иска ми се да не му вярвам. Пф.

Недоумявам

Дни ли?*

Омръзна ли ти да спиш, прегърнал(а) килима?

Да ти е по-сладко да целуваш тавана?

Да споделяш храната си само с кучето?

Да ти е достатъчен един стол?

Крайно време е пак да полетиш в облаците!

*Заглавието е под наем от Антония. ;)

А още снимки ето тук.

Да станеш рано

You'll smile at me:
"I looked down and saw you there,
smiling down to me sweetheart!"
I yelled out:
"I woke up early
just to see you fly away"*

До преди няколко години изобщо не бих заподозряла, че ще пиша точно такъв текст. Но ето - да станеш рано сутрин е хубаво!

Вероятността да ме познаваш лично клони към 50%, затова за другата половинка споделям, че съм имала рекордни събуждания около 2 и половина, понякога дори 3 следобед. И ми беше едно такова хубавко, отпочинало, имах достатъчно сили да се организирам и изживея евентуално стремителен ден. Но главата ми някак...тежеше, пък и нямах кой знае какво за организиране.

Всичко беше перфектно, докато не се озовах в ситуацията на студент в Германия, който, сам, освен да ходи на ранни лекции и упражнения, трябва да готви, чисти, пазарува и осъществява някакви социални контакти и дейности в останалите времево-пространствени пролуки. Е, познай дали успявах - изненадващо за птичка в кафез като мен - да.

Решението - научих се да ставам рано и да си организирам деня. И до днес успявам да го правя, без да ми се налага да си водя бележки, които да ми напомнят. Но това е може би, защото все още нямам на главата си работа и семейни отговорности. И тъкмо повечето време, прекарано в несън, идва на помощ и навярно се постига относителен баланс.

Ето и някои доводи:
1)имаш достатъчно време да закусиш, защото закуската прави борбата
2)можеш да си вземеш ранен душ - контрастният би вдигнал и мумия от вечния й покой
3)разхождаш кучето, а заедно с него и собствения си мързелив задник
4)ако нямаш куче, а любим човек и/или деца, отделяш им време, защото ще можеш да си ги гушкаш чак вечерта, а това е незаменимо
5)не те боли главата от преспиване, а сънливостта бързо ти минава, имайки предвид, че 8 часа е предостатъчна почивка за организма
6)или пък храниш рибите, игуаната и змията си, ти, страннико
7)избягваш употребата на тонизиращи субстанции и на такива, помагащи ти да заспиш, защото си постигнал определен ритъм и го поддържаш несъзнателно
8)не бързаш и не си припрян, което намалява стреса, а от там и негативното му влияние върху твоето здраве и красота

И все пак не сме машини, а просто хора, търсещи хармония. Затова и възможността за поспиване до 12 нерядко ни се услажда, стига да можем да си го позволим. И оценим.

*The Microphones - You'll be in the air, но я чуй само ако съвсем няма какво да правиш, че не е особено хубавка като цяло :)

Земетресение

Ето го и дългоочаквания текст, който ще си измисля, както всеки път, в процеса на писането. Но винаги се получава така, че (почти) успявам да ти предам емоцията, завладяла ме, докато натискам копчетата на клавиатурата.

Burn after reading ще бъде запомнен като онзи филм, който гледахме, когато зала 1 се разтресе до ламарини, а аз (ние?) седяхме вътре повече от доволни. Разбира се, не заради труса. И в такъв момент ако се замислиш, че това може да е последният ти съзнателен миг, следва и другото, малко по-сериозно замисляне - щастлив ли съм? Ако вземеш да си отговориш дори и за части от секундата положително, а всъщност цялото ти съзнание да крещи от вътре - ДА!, то тогава ти е безразлично, дори совалка да ти се стовари над главата. Или нещо подобно.

А филмът, чиито край така и не разбрахме дали сме видяли, е повече от страхотен. Забавен до безобразие, с любими герои в идиотски ситуации.

В интерес на истината се случват толкова приятни неща наоколо, че чак е невероятно. И мижавото земетресение, или както бях видяла в skype при Марти - мирижливото, не успя да свали и за миг усмивката от лицето ми. Нека не я сваля и от твоето.

И не, това не са моите крака. Снимката е кръстена "Love is being stupid together." by dhammza.

За втори път Matrioshka

По случай 10-тата годишнина на руския Vogue. Моят фаворит - номер 12, чисто и просто съвършенство. А твоят?

Покажи ми твоя

Desktop.

Защото страдам от липса на нов и красив такъв, а станалите вече класика в папката ми с тапети тотално ми омръзнаха. Разбира се, имам предвид картинката, която зяпаш всеки ден, висейки пред монитора, а не screenshot с всичките ти икони и лична информация, за да злоупотребя с тях както намеря за добре. Злоупотребяването добре е някакво начинание сложно между другото...

За да те мотивирам, ето, аз съм по този:

Детайлите имат огромно значение.

Hold on

Цял ден мигам на парцали, но пък си припявам доволно:

I'm only going to heaven if it feels like hell

I'm only going to heaven if it tastes like caramel

Напоследък май много взех да го правя, а. Ми това си е чудесно.

Освен това не мога да не призная колко е изненадващо и приятно, че наминаваш често тук, въпреки, че съдържанието съвем го удари на искреност и личност - благодаря. Някаква определна цел никога не съм обособявала, може би просто е заради удоволствието от писането. (Това е примерен отговор на въпроса - Защо имаш блог?) Неподозираните bonus tracks, които ми се изсипаха покрай всичко това, май осмислят цялото занимание. Ех. :)

Това е за сега от мястото на събието, и както казва един доста голям човек - мечета и китки! (или не бяха мечета, а нещо друго, поправи ме:)

Надявам се скоро да ми остане необходимото време и да се постарая, за да научиш, видиш и чуеш я нещо приятно, я полезно, а не да те занимавам със собствената си особена особа, пак.

Ранно, готварско, касапско

Рева и режа лук, режа лук и рева - като един малък кръговрат на живота в съботната утрин - идилия, ако беше споделена. Това изречение май и самата аз си го разбирам трудно, не знам какво остава за теб.
От няколко дни постоянно ми се случва така, че успокоявам наранени души, направо забравих за своите 21 грама. Емоциите доста яко разтърсват хората около мен, способни са за секунди да преминат от смях в плач - направо всички сме за театъра. Съжалавявам всеки пък, когато мога да бъда само слушател, но ми е невъзможно да помогна.
На кръгчета ли да режа или на филийки? Лукът, не душата. Продължавам да се опитвам да се будя усмихната, напоследък ми се удава по-лесно. Продължавам и да се удивлявам как не знам какво ще ми се случи утре, в сряда, след месец - малко е плашещо понякога, но в противен случай скуката води към пропадане.

Бъркам с голяма дървена лъжица и си пея:

I turn the other way
I could never turn you down
You turn me on
Don't speak out every meaning
I don't belong to you
Like you don't belong to me
So don't hold on too tightly
There forever be

So let me know when you're lonely babe

Roisin бе велика, аз - не, хаха. Трябва да си купя готварска престилка, защото всеки път се омазвам по малко. Не понасям сол, затова пък черният пиперец е стихията ми. Имам кутийки с подправки, които дори не зная към какво да прибавя. Затова днес ще обядвам сама.

Това е то

Ай нийд а хъг!

fun!

Да не вземеш да го пропуснеш! Страхотно попадение, хаха.

Денят преди

Мъглата навън всъщност е захарен памук, а нацупените хора по улиците са такива, защото нямат билет за Roisin.
photo by yakidkay

Добитък или стока

е простонародно разговорно название на селскостопанските животни и птици, които се отглеждат от човека с цел получаване на определена продукция (месо, мляко, вълна и др.) или трудова експлоатация.

Така изглеждах днес, мъкнейки 2 свръхтежички чанти, в които носех моите съкровища, плюс необходимостите за университета. Много мразя, когато всички козметични продукти свършат, сякаш нарочно уговорили се, по едно и също време. Финансова криза и още как! При положение, че задължителните запаси и от някой други неща бяха изчерпани, ето какво придобих ударно в рамките на деня:
Гледам сега снимката и си мисля, че май е доста показателна за стандарта, който се стремя един ден да си осигурявам напълно сама. Щото Райчо, с банкноти излизащи дори от ушите и ноздрите, е заветната цел в живота на едни други дами. По този повод, ти изобщо не подозираш, но отдавна обмислях един пост на тема Идеалният, или нещо подобно. В последствие реших обаче, че щом се появи, първо ще се оженим, и второ - ще ти покажа снимката му тук, когато вече ще си е само мой!

Умалителната форма за добитък е добиче. Тя се използва за означаване на подрастващите малки на добитъка или за изразяване на емоционално отношение към вербалния обект.

Цитатите в налото и края са от Уикипедия.

Edit: Ето и какво ми показа, инспириран от снимката, И.

А всъщност

Излъгах те, бях на маратона в NYC, хаха.

Загадка

Имаш буркан с домашен мед, донесен от дядо ти от село, който го е получил чрез натурална обмяна с друг свой набор. Обичаш да пиеш чая си с него (с меда, не с дядо ти) затова бъркаш щедро с лъжицата и не пестиш при загребване. Чаят вече е топличък и само това чака, за да бъде изконсумиран.
И сега идва моментът - ами ако това в буркана не е мед? Може ли да е нещо друго, което, разтворено в не много гореща вода, да дава жълто, почти зеленикаво, а навярно може да се нарече и сиво оцветяване на разтвора, че и пяна (!), при положение, че не бъркаш особено енергично. Ей го, на:


В ляво виждаш липов чай, заедно с мед, почти изпит от мен, ужас. Забележи останалите по чашата сивкави следи от нещото, наподобяващо пяна. В дясно пък е само воден разтвор на бурканната субстанция, плюс образувалата се пяна. Къде го събраха пчелите-майки тоз мед, не зная. Дядката - този чуждият, е искал да ме трови.

Идеи?

Контрасти

Вечното дерби приключи с примирие и след последния съдийски сигнал за момент заръмя като по часовник. Един вид - хайде, заминавайте си вече, вие, футболни хулигани. При прилика с лицата от картинката - е, заповядайте пак по някое време, хихи.

По-важното е, че между грубата игра на терена и, например, нова изложба, има голяма разлика. Имам предвид зрителите аka публика, които сигурно се самоопределят най-точно като ценители-разбирачи-експерти-познавачи. Е, не е ли странно, ако виждаш едни и същи лица на две подобни мероприятия? В такъв случай или изложбата е боза, или мачът се очертава да е повече от спектакъл. Друга възможност - да си клиничен случай Деси, понеже може да се засечем повсеместно. Някой ми шепне отговорите: а) не съм добре и/или б) и двете посещения са трагедия, но съм отишла да се уверя лично, хм, да знам. А може би именно желанието за знание те побутва и води за носа към разнообразние?

Не е за изпускане удоволствието от хапване на вкусен дюнер, но сравнение с някое засукано ястие в ресторант е невъзможно. А какво ще кажеш за яке втора употреба, комбинирано с часовник, чиято стойност се равнява на 50 якета. Ами бялата тениска, която ти е станала като втора кожа, а струва по-малко, отколкото даваш за храна на обяд. Какво ли биха си помислили гостите ти, ако наред с порцелановия сервиз им налееш питие в рекламни чаши, получени като бонус към менюто ти от Макдоналдс?

Всичко това проява на лош вкус ли е, защото ненормалните комбинации намирам за повече от приятни. Тънката граница, зад която следва ярко червен светлоотразителен знак kitsch zone и ти се полагат над 100 тояги на голо, е трудна за дефиниране. Но като ярък пример винаги ще грее еднаквата еуфория, която предизвикват у някой електронна музика и поп-фолк такавата. Пфу!

Капитал 15

Ако случайно си пропуснал старта на проекта, все още не е никак късно да се запознаеш с него.
Провокира личното ми любопитство не само, защото се радвам на кратки филмчета, а и заради възможността да "проверя" съзнателната си памет. И се оказа, че е отразила почти изцяло събитията, споменавани в началото на всяка лента (до тук). Доста от станалото в чужбина ми е убегнало, но тогава ми струва, че беше важно дали вечерта пак ще има режим на тока или не, а не, че се е появил eBay. Или поне у дома. Също забелязах, че 1994-5,6 някак са минали през погледа на едно дете. Което само може да ме радва, защото ако бях родител тогава, определено щях да съм като майката от Омлет. В действителност това е филмчето, което най-силно ми повлия и ме накара да се замисля от всички, които гледах до този момент. Иска ми се да вярвам, че подобна криза няма да се повтаря. Вторият ми фаворит е от тази седмица - In memoriam, просто е прекрасно нежен.

Diana Ross

ще да си ляга. Борат, за огромно съжаление, не се състоя...Най-сърдечни поздрави на Amy и Карамфилчо, аз отивам да припадна. И сигурно ще сънувам онези крака...:D