Синьото хапче

Нахлу, без да пита

Но все някога ще дойде пак. И пак ще е изненадващо, и ще съм безпомощна и глупава по приятния начин.

Merci на Ани, че отключи спомена.

Слънце в очите ти

Раничко е още, но си знаех, че навън ще има слънце. И без изобщо да искам, се сетих за песента на Графа, дала заглавието днес.

Спомняте ли си една телевизионна постановка на възрожденската драма на Сава Доброплодни "Михал Мишкоед" отпреди години? Там едноименният главен герой (в ролята Георги Парцалев) се гледаше в едно огледало и разсъждаваше: "Мчи, кат гледам оглидалото, ни мъ показва чак толку убав. Па кат слушам Вича, ми то нема по-убав от мени... Огледалото иска хчупване!" За такава среща с "моя милост" в огледалото става въпрос - със самочувствие. Ако не стане, по-добре е да чупим огледалата.
Последният абзац е изцяло от Kапитал.

Сутрин рано

С кафето, вместо бисквитка, ти предлагам история от трамвая (да не повярваш). Описанието на атмосферата е доста реалистично, затова можеш дори да си представиш, че пътуваме заедно. Слизаме на спирка Neverland.

Style a fiffi

Ако си нямаш друга работа - тук.

Сън Чо

Преди няколко дни сънувах, че умирам.

Доколкото си спомням, понеже паметта едва наскоро ме подсети за това, щях да излизам на разходка с приятели. Докато се приготвях усетих, че някои зъби стоят особено нестабилно в устата ми. С ужас погледнах в огледалото и опипвайки ги внимателно с пръсти, за да се уверя, че само си внушавам, извадих заедно десния кучешки и съседа му, сякаш бяха слепени един с друг. Странно обаче, че не бях особено шокирана, само се притесних, че може да изглеждам леко странно (!) навън по този начин. Затова реших набързо, че ще трябва просто повече да мълча и много да не се усмихвам...
След това споменът ми се губи до следващ момент, в който вече не бях жива. Разни хора говореха над мен, а тялото ми лежеше на асфалта. Пoдобно на Reese, стоях като страничен наблюдател, но никой не ме чуваше, когато се опитвах да обясня, че съм жива и чувам всичко. А всъщност съм си била чисто умряла.

Бях чела навремето в съновник, че падащи зъби насън означава смърт. Проверявала съм, защото и друг път този елемент ми се е присънвал, но реших разумно да не вярвам. Споделих с приятел цялата история, но той пък ми каза, че е срещал другата крайност - колкото по-лош е сънят, толкова по-хубави неща предстоят да ти се случат.

Най-малкото като се събудих жива сутринта, си беше истинско щастие.

Perfect really is when it's not.

Съвсем случайно попаднах на този текст, но ми влезе под кожата, затова реших да го споделя с теб. Четох го повече от 5 пъти и все повече ми се струва, че всяко изречение е било сериозно обмислено или преживяно от автора.

Почти нереално

Рано сутринта навън е около 7 градуса, но моят Forecastfox упорито твърди, че към обяд температурата ще скочи до 19. Понеже лекциите ни започват от 8:15, ми се налага да се събуждам поне 2 часа предварително.
Малко подраних (а това винаги е за предпочитане пред закъснението), затова минах през любимия ми чичо Costa за нещо топло. И вървейки зъзнещо с чаша мока в ръка и един тон книги от библиотеката за връщане, тъкмо щях да подмина фонтана пред Народния. Мъглата все още покриваше върховете на сградите и наоколо почти не бродеше жива душа. Тогава пуснаха водата във фонтана - съвсем тихичко заромоли, а после постепенно започна да се издига на по-едри струи.
Сякаш за миг времето спря, тишина обгърна площада и само галопиращата във фонтана вода я нарушаваше. Почти като във филм, прииска ми се да остана и да не помръдна от там. Наистина беше хубаво, какъвто се оказа и денят по-нататък.

SТАLIИ!

Миришее

Вчера, пътувайки към Бъкстон с 2-ката, станах свидетел на изключително хитър номер. Дребос на велосипед, дебнеше тролеят да пристигне на спирката. Спираме, вратите се отварят и част от пътниците слизат. И точно преди да затворим и продължим, малчуганът метна вътре нещо, ухилен до уши. След няколко секунди гръмна и от бомбичка, подобна на малка прозрачна торбичка се разнесе миризмата на развалени яйца. (Въпрос към теб: Молекулата на кой химичен елемент мирише така?) Кофтито е, че навън беше адски студ, и естествено нямаше отворени прозорци, а оставаха поне 4-5 спирки. Значителното количество хора вътре бе изправно пред избора да продължи в смрад или да слезе далеч преди крайната си цел. Иии да, понамирисваше си известно време...Аз имах шал и се скрих в него.

Нова версия

От както се прибрах в София, все ме избива на разни необичайни за мен неща.

Станала съм почти немски тип подредена.
Занимава ми се да готвя, при това с удоволствие.
Не съм пипнала книга, затова пък предпочитам живия контакт.
Съумявам да не харча пари на вятъра за ненужни покупки.
Не ми се стои у нас, а преди бях голям домошар.
Оценявам постъпките и казаното от хората около мен по-осезаемо.
Броени минути след като напиша това, ще си пусна диск с йога и мисля да се вия и кълчотя в продължение на час.

Какво (ми) става?

Keywords

Преди време редовно зяпах в Google Analytics за тях, защото нерядко имаше страхотно забавни попадения. Поглеждайки сега, под номер 10 се мъдри "from d to d with love". И така Наталия разбра, че е явно е играла в грешния филм.

Тичай за своята

Има още 3 варианта, но никоя не беше толкова впечатляваща според мен. Най-малкото, защото им липсва картинката. Често казано не се паля особено по каузи, но щом я видях веднага я грабнах. А мислех, че съм си пославила забрана за дрехопокупки, но то е просто по-силно от мен. Сега пак си я поставих де. Ето и истинската цел за създаването й. На снимките виждаш S, с М приличах на девойка, облякла набързо широката тениската на приятеля си в съответната ситуация.

Daisy в акция

Да не очакваш, че толкова бързо - още малко и черното съвсем ще прелее в розовко.

Легу

Не знам защо толкова зли физиономии са им направили...

Изненадващо най-миловидната е на Amy.

Brad е отчайващо несекси, може би защото винаги George го е превъзхождал. Близнаците-изроди и майка им -Ursula ме плашат.

Madonna пък носи картечница, а ръчичките на Beckham точно повтарят по форма гърдите на съпругата му. Такива са и на останалите фигурки, затова мисля да спра с разсъжденията, че после ще се срамувам от написаното.

от Perez

Проблясък

Млада жена, тъкмо видяла собствения си положителен тест за бременност, звъни на гинеколога си за съвет как да се предпазва в началния етап на бременноста. Лекарят я посъветва да се откаже тотално от цигари, алкохол, физическо натоварване, стресови дейности и секс.

Станала слушател на следната история и покрай възникналата дискусия отностно последното условие, отбелязвам вдъхновено: "Ами да, в противен случай бъдещият баща може да пречука бебока."

Rachael Yamagata - Elephants

Красота, красота...
Започва да ме обхваща лигавня, лигавня. Да ме прощава хубавата песен.

Някъде високо

Винаги съм си представяла как, събуждайки се сутрин, някой лежи до мен, но вече се е разсънил и ме гледа с онзи поглед. Уви, продължавам да летя в облаците. Идиотската утеха, че всеки ден портиерът и чистачките от блока ми казват колко съм красива, ме крепи, защото за момент успявам да се видя през техните очи. И в действителност малките жестове са толкова важни, че изключително лесно провалят всичко или му придават смисъл. Помня много от тях, за добро или зло.

Все си мислех, че стартът ще е в понеделник, а той някак го няма. Вече е вторник, а дните продължават да изглеждат дълги и празни. В университета времето е спряло, още не сме правили абсолютно нищо, освен да си приказваме глупости с колегите. Което е доста приятно като цяло, но...

София все още е повече от приятна, с мръсните си улици и начумерени минувачи. И сериозно, с най-добро чувство казвам, че е хубаво тук. Възможността напълно инкогнито да се разхождаш навън винаги ме е привличала. Преоткрих за себе си Disturbia и марширувам относително бодро в такт по паветата.

Не знам дали минаваш често тук, но ако сме се чули тези дни, благодаря ти за подкрепата. Важно е за мен, особено в моменти на силна уязвимост.

За момичета с увлечение

Отново в София

Новият семестър започва утре, завръщането в София беше неизбежно. И докато кроях великите планове за забавления, получих най-болезнената плесница от живота. Ни жива, ни умряла, изтръпнала до безчувственост от болка, утре ще се изправя срещу...не знам и аз какво. Себе си?

Тъпият израз, че каквото не те убива, те прави по-силен, за пореден път ми изглежда лишен от смисъл. А светлото бъдеще е по-мрачно от дъното на ковчег в земята. На печелившите - честито.

Отново не разбираш поредния ми пост, защото този блог започна да става твърде личен. Без нарочно да го правя, просто така се получава.

Бъди щастлив, защото все някой трябва да е.

Каква ти любов...

“I had often wondered what it’s like to truly be in love, not lust for once...So I decided not to ask what it was like in someone else’s shoes or what it was like to sit in their seat...I decided to sketch out my own experiment - the perspective chair.”

Видяно за пръв път тук.

По постера ще те позная

Този път набрах всичко от Flickr.

Make it double

По повод на статия от последния брой на Amica, според която "През 2026 година една трета от хората в развитите страни ще живеят сами.", се замислих, че понякога наистина е хубаво да си сам. Приятели, любовници, семейни двойки (или най-добре всичко едновременно?), част от хората надолу са пример за това, че не трябва да заравяш глава в пясъка и да се затваряш в собствения си, бил той и прекрасен за теб свят.

Може и да ходиш сам по улицата, хилейки се на поредната простотия, която ти се е случила, но да заразиш и други е още по-приятно. Възможно е снимките да показват моментно състояние на щастие, но надявам се, че схвана идеята ми.







Още повече, че най-хубавото тепърва предстои.

В интерес на истината, заглавието можеше да гласи и Make it double D. Но трябваше да подбера други картинки... На тези им личи от къде са.

Бръм, бррръъъъъм

I did it!

Съвсем скоро се надявам да стисна в ръка свидетелството за управление на МПС. След като цялата одисея с шофьорския курс започна през пролетта, най-накрая успях да се явя и на въпросния изпит.

Летях с(ъс) колата, летях с(ъс) колата...
Тръгвайки като Шумахер, с миризма на гуми и газ до дупка, само защото не можех да си владея кашкавалените крака от страх, направих 1 кръгче в по-непознатата част от града и финиширах с възможно най-калпавото паркиране назад, което някога съм правила. В тази връзка, моят инструктор имал следния лаф, който научих едва днес от друга негова курсистка, а именно: "Нали знаеш само кое се вкарва напред? Пи*ката!". Ъм, нямам какво да добавя.

И така, умирайки от кеф, обещавам да почерпя заинтересованите. Моля - да ме търсят. ;)

Последно искам и да попитам: Сега какви документи трябва да се подадат, за да получа книжчицата? Моят чук пак не ми каза нищо. Някой млад-шофьор-читател-на-блога? :)

Голямата новина на деня

Kато гръм от ясно небе, след Кайли идва ред на Roisin. Този път може би ще е по-трудно да намеря желаещи, които да дойдат с мен, имайки предвид някак не толкова голямата й "популярност" тук. А тя всъщност е прекалено добра, така че наистина се надявам да си намеря компания. Иначе е много възможно да се задоволя и със собствената си.

Ех, а някой да иска?

Do you like my ponytail?

е доста откачено име за банда, но на тази определено й отива. Свежарите дефинират стила си като pop/electro/freestyle, което си е направо чудесна комбинация. А какво общо имат с голата главица на Натали все още си остава загадка за мен. Може да им е фетиш пък...

Още по-ненормално, но изключително зареждащо е видеото към Sophisticated Side Ponytail.
Четиримата с рошавите глави, до един родени през юни, и блондинката Клер си имат албум - Glistening pleasure, кръстен така "because it glistens and is very pleasurable". Съвсем логично обяснение като се замислиш.

Шлюз?

Думите шлюз и шлеп звучат доста еднакво, не като рокля и пола. Не, че постоянно ги чувам около себе си, но ето, реших да те светна, след като и аз научих. Ако си подготвен предварително и знаеш за това хитро приспособление - шлюзът, стискам ти ръка.

И така, сега съвсем теоретично можеш да си представиш, че пътуваш по река, на кораб. Ряката обаче не тече през равно и голо поле, а минава през баири и чукари. И за да не се мъчи и прави невъзможно движението на кораба, чиито доволен пасажер си ти, на помощ идва Herr Шлюз. Плавателният съд навлиза в нещо като открит тунел, оградил двата речни бряга, като отпред и отзад има врати. Цялата тази хидротехническа (what the f*ck?! :) инсталация на практика се явява камера, която затваря кораба. След което, в зависимост от това, дали ще се спуска надолу или издига нагоре, има възможност за намаляване или повишаване на речното ниво в нея. Корабчето или бавно се спуска или се изкачва, достигайки необходимата височина, следваща непосредствено след отварянето на камерата.

За съжаление става сравнително бавно и след като го видиш по 1-2 пъти във всяка посока, доскучава. Тогава на помощ идва oben.

Шлеп е несамоходен кораб, а ти започваш да гледаш нагоре.

фцук

Настроението днес

Tod und Geburt

Искаш или не, след всеки край следва начало, което идва, без да иска позволение. Само чака да му открехнеш вратата, за да влезе. Или нахлува с шут, разбивайки я на парчета. Продължавам да се убеждавам, че всичко е преходно, и няма завинаги, а който твърди нещо подобно, е наивник.

Веднага се сещам за Остава и техния Парелелен свят. Красива песен, посветена на еголюбoвта (малко странна дума), която подозирам, че живее и у теб. Няма никакво значение, защото не този вид любов те прави щастлив. А споделената.

Не е лесно да погледнеш на живота си като страничен наблюдател, преценявайки безпристрастно взетите решения. Или път съумяваш да го сториш прекалено късно. Упоритите, често болезнени, опити да разбереш какво те прави щастлив не винаги са успешни. И все пак не можеш да не ги правиш, нали.

Тих бял Дунав

Снимки от поредната, и последна за лятото, почивка този път подредих доста хаотично, без значение от кой град и в каква последователност са направени. Не, че не ми се занимава, но малко се поуморих от обикалянето. Нямат и претенции да представят конкретно определена държава, типичните забележителности вече ми се струват прекалено банални и скучновати, за да ти ги показвам тук. Друг е въпросът дали могат да бъдат обхванати реалистично с фотоапарат.

Ако си имал път натам, може (на магия) да разпознаеш Виена, Братислава, Мелк, Дюрщайн, Будапеща.


Само за тази ще ти кажа, става за "Стани богат"- копие в оригинален размер, но в италианска църква в центъра на Виена.