Daisy Days

По повод на тази статия от новия Light, искам и аз да споделя моите впечатления от въпросното.
Бях чела, че интериорът в Boogie Woogie е дело на млади български архитекти(може би не това е правилната дума за професията им?) и с интерес отидох първия път. Тогава хапнахме от обедното меню и беше ок. Вторият път обаче останах леко втрещена.
Първо - аз ли нещо не разбирам, или не е нормално 4 човека да избират от 2 менюта, при положение, че има само още 2 заети маси в заведението? При молба за още едно меню сервиторката ни изгледа като пълни изкопаеми и носейки две каза: "Ето, донесох две, че да не се присетите след малко още едно да ми искате!" WTF!!!
Второ - иначе така базовите Шопска салата и Маргарита, пристигната както следва: след 30 мин. и след още 20. Попитах сервитьорката много ли ще се бави поръчката, защото умирахме от глад, а както казах вече, на готвачът не му се налагаше много да се зори точно в този момент. И тя ми отговаря:" Ето, ако искаш засечи 20 секунди и ти ги нося!" С някакъв особено подигравателен тон. Носейки ги, отново: "Е - на време ли бях?" (Боклук)
Салатата беше доста минималистична като грамаж, освен ако посоченият в менюто не включва и теглото на чинията. Пицата беше горе-долу ок.
Трето - музиката наистина ми се стори леко силна за обедно хапване. Но това е простимо.
Четвърто - първия път, когато ходих, имаше доста повече хора. Там беше явно и управителят/собсвтеникът, защото обслужването бе по-прилично и много по-бързо.
И накрая - е ли правилно сервитьорката да ми говори на Ти? Честно казано не съм някоя леля, че да се засягам, но като съм на 21 значи съм някой дечко?