Daisy Days

За днес

Преди 3 години почина дядо Борко. Няколко дни преди 8-ми. Срам ме е, че понякога забравям. Помня дните около 8-ми, сякаш бе вчера. Как мислехме, че му се е разминало и стискахме палци вкъщи с баба целият този кошмар да приключи. Мама и татко бяха в Монтана, в болницата при него.
Сещам се как седяхме между часовете в Мистрал и си говорихме. Тогава ми се обади татко и ми каза. Не мисля, че изобщо можах да осъзная какво става. След няколко дни родителите ми се върнаха във Варна. Не знаех какво да кажа на мама (дядо Борко беше нейния баща). Бях толкова фрапирана, че дори не й казах, че съжалявам...
След време тя ми разказа как е била при него в последните му мигове. Показвала му е моята снимка и лицето му се е озарило. Много пъти съм се опитвала да си го представя, понеже винаги ме е обичал страшно много, а даже не е имал сили да пророни и дума.
Спомням си много от летата, които прекарвах в Монтана на гости. Никога няма да забравя какво е правил дядо за мен, разбрах го, когато "порастнах".

Накрая: прекарвайте повече време със семействата си, колкото и да ви се струва това ежедневие, защото без тях животът е празен. И благодаря на Longalon за това.