Beck - Gamma ray

Музичка хем цветна и зареждаща, хем меко лудешка - точно като за начало на спокойна есен.

Halloween

По повод утрешната веселба издирвам:
Идиотската идея да бъда Борат ми хрумна наскоро доста спонтанно, но при мен май все така се получават нещата (хубавите де). Днес съм вече почти напът да се откажа, защото въпросните mankini от снимката не се намират лесно, да не кажа никак. Ти предполагам нямаш един чифт, с който да ми услужиш? Освен ако не се казваш Борат, хаха.
Утре, в последния момент, смятам да обиколя единствения относително голям магазин за дрехи втора употреба, който знам в София, а именно този под НДК. (Има ли и други такива наоколо?) Стискай палци да намеря нещо подобно там, ако ли не - ще трябва да се придържам към по-класически Борат-look.

Пропаднали и много крайни варианти, дори само хипотези - тук и тук.

Do this have a pussy magnet?

Набързичко

Напоследък много ме няма тук, но да знаеш, че в главата ми постоянно се въртят разни идеи, с които евентуално да те занимая. Липсата си оправдавам с притока мили гости и информацията, която ми се налага да усвоя. Имам пъклен план - ако не преуспея до 30 годишна с фармацията - ще отворя ресторант. Вече съм намерила и други желаещи, затова намини след 8 години тук, за да провериш как вървят нещата.

В малкото време, което прекарах тези дни пред компютъра, се наслаждавах на десктопа с

извънземен мопс насред поле. Или поне прилича на такъв.

Тотално информативният пост продължава и ще приключи с история от баща ми, който вчера се возил в доста дърт асансьор. Бутоните в кабината били изтрити, като първият и вторият - надраскани от някой доброжелателен творец със стандартните стрелки/цифри, указващи посоката. Най-горният трети обаче се кичел с гръмкия надпис КАТАПУЛТ. Ахахаха, до скоро. ;)

fAKT

И алтернативата:

от тук

Three wise monkeys

Понеже се побърквам ако не знам колко е часът, вчера си набавих бяло-зеленото в ляво на снимката. Предшественикът му ми идваше дребен - нали съм човек с очила, и с повече изобретателност бих мога да го нося като ръчен. Но пък ми е мил спомен. По този начин у дома часовник трака - вече съжителствуват 5 представителя на камарата - 2 ръчни, 2 настолни и въпросният, който се оказа стенен, но пък не можах да устоя на чара му. (Отделно има и на половин дузина ел.уреди, лудост.) Докато измисля как да бъде забоден/забучен/закован на стената - ще си стои точно така подпрян до саксийката, за да не изтърколи ала медената питка към пода.

Що се отнася до see no evil, hear no evil, speak no evil - научих едва преди малко, можеш да се образоваш ако не знаеш и ти. И do no evil!

Рожденикът днес

А пък днес Зайо има рожден ден, бе! Съседът ми по чин в продължение на 4 години, наричащ ме Мишка, возил ме на хвърковатото си моторче, научил ме на думата каун - мога да изброявам много и все така полезни мероприятия, свършени от нас двамина. Виждаш една от любимите ми снимки, в Мюнхен преди 3 години, тъкмо когато животът ни пусна в големия си шейкър. Тогава ядохме кюфтенца с доматен сос.

Да си ми жив и здрав.

Ooh yeah!

Мноого горещо by Moby:

Да хапнем по пица вече ще звучи някак по-различно...Иначе пак ще се състои в същото, предполагам.

Todo sobre mi madre

Звънливият глас на мама бодро ме буди. Пак говори много силно, сякаш не по мобилен телефон, а сме свързали две консерви с жица:

Пък в Ben Sherman видях една черна риза на лилави точки - ужасно сладка. Ама много! Представяш ли си нашия човек с нея? (татко) Дали би я носил? Ех, ама наистина е много хубава...

Е това е то женската еуфория рано сутрин.

След малко - второто пришествие:

А Katy Perry в какъв стил пее? Трябва да ми пуснеш нещо от нея, за да чуя - била любимата певица на Madonna в момента!

Ставам, мия си лицето и пак ми потича кръв от лявата ноздра. Тъпча невъзмутимо памук, сипвам си мляко в овесените ядки и виждам, че Нико планира прекрасен и стремител ден. Както казваше Миглена Ангелова, която се жени едно стотина пъти, откакто я помня, и вече изгубих дирите на фамилията й - изживей го днес.

Честит ти понеделник.

(По)шляп!

Винаги съм харесвала много жартиери и тиранти. Двете допълнения към облеклото обикновено са ластични и забавното е, че - могат да се опъват. Тогава се чува шляп!. Съгласи се, че жена с жартиери изглежда съвсем различно - женствеността й пращи от километри, а мъжът с тиранти над тясна карирана риза е класика в (моя) жанр.

Всъщност исках да споделя с теб интересен копнеж, който ми попадна случайно във facebook - аз искам да се закача на тирантите ти и да ходим заедно навсякъде. Готино, нали? Със същия успех можеш да използваш и варианта с жартиери...

снимки: kmlz, missmareck , biped!

Огледалце, огледалце на стената

Съботна сутрин, навън най-накрая е станало студено. Пийвам си чай с мляко и мед и слушам The Rolling Stones. Нека ти разкажа пак за нашия асансьор.

Той често се оказва в ролята на ябълка на раздора за обитателите на блока и обслужващия го персонал. Последното събирателно включва 4-5 портиера живи мумифицирани, 2 чистачки махленски клюкарки и 1, забележи, градинар (!), който все изглежда като в деменция и не успя да култивира особено успешно засаденият от самия него чимшир. По мои подозрения - местната банда кучета го саботира чрез операция с кодовото име препикаване. А иначе в блока живеят само младежи, като мен. (ха-ха, скоро няма да ми е смешно вече)

Въпросното чудо на техниката, спасяващо мързеливите от катерене до домовете им, от малко повече от 3 години си стои опаковано в найлони. Целта е да не се цапа от все още довършителни работи по някои от апартаментите. Временната му обвивка беше много арт - като от Кристо, друг път пък ми напомняше кланица.

Дразнещо е само, че влизайки, не можеш да видиш евентуално красивото си изражение в голямото огледало срещу теб, защото и то е скрито-покрито. В началото упорити съседи го късаха, раздираха и дупчеха, само и само да зърнат своя лик връз него. Валя чистачката се видя в чудо от неочаквано голямата суетност и се принуди да изрязва с канцеларско ножче хубаво оформено правоъгълно прозорче, достатъчно да си сложиш червило или да си избършеш устата от шоколада, който настървено ръбаш на слизане. Така временно цареше примирие.

От тази есен в асансьоръ вече няма найлони, всичко е чистичко, блестящо и ухае на...аромат. Но ентусиати решиха да правят ремонт и полимерният свят отново завладя безпощадния детектор за красота. И нервите пак са опънати до край, форми на вандализъм зачестяват. След неколкократно разкъсване, се стигнало дори до словесна разправа. В писмена форма гневен манекен пък се е разбунтувал:
Красотата щяла да спасява света, не може току-така да ни отнемат способността да й се наслаждаваме. Само миризмата на манджа във въпросното возило понякога нарушава пълната идилия, но то пък не може всичко да е перфектно.

My happy end

via Програмата

Svet je velik in resitev se skriva za vogalom

Ако не е става особено ясно от заглавието - предстои да те занимая със Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Филм, създаден за душата и коренно различен от Дзифт, което ги прави несравними. (А това май е хубаво?) Емоционален разказ, докосващ те неусетно, особено ако си живял в чужбина, а още повече, ако е било в Германия. Признавам, че на няколко пъти сълзички напираха в очите ми, някой не успях да спра, въпреки, че на снимката го играя силна.
Можеш да погледнеш и едно малко старичко, но интересно интервю с Илия Троянов, без който книгата, а после и филмът, нямаше да ги бъде.

Огромна доза надежда и оптимизъм, с незабавен ефект, при все, че жанрът е драма.

Задължителен!

Имаме новина (пак!)

James Blunt в зала 1, датата е 22 февруари. Супер!

Благодарност на г-н Неделчев за бързото й отразяване.

The Diva and her demons

Да погледнем за момент какви ги върши кака ни Amy. Милата, изглежда се забавлява. Стискаме й палци да оцелее и пребъде (!).

Великолепният рогоносец

Новата постановка на Мариус задълбава сериозно в темата за ревността. По-точно за онази, за която си мисля, че се появява когато нямаш какво да правиш и от скука започваш да си измисляш проблеми и да тормозиш себе си и другия. Това е напълно хипотетично, защото мен ме били ваксинирали срещу нея още при раждане.

Ако мислиш да я гледаш, би било добре да скокнеш направо на последния абзац, макар че така e доста тъпо като се замисля. Давай смело със следващите редове.

Накратко и о-прост-ено:
Вместо да си живуркат доволно и щастливо като младо семейство, съпругът изперква и решава, че жена му е невярна. Тъй като по никакъв начин не може да докаже теорията си (нали е глупак), я кара да му изневери с братовчед й, явяващ се много близък приятел още от детството. От обич, тя го прави, но това само отприщва похот. Първоначално чувствайки го като унижение, сношението с други мъже (всъщност с всички от селото, лол), постепенно й се услажда, а душата й се покварва. В крайна сметка осъзнава, че вече изобщо и никак не обича съпруга си. Напуска го и заживява щастливо с един овчар, който я чука като животно - факт. А великолепният рогоносец (нейният съпруг) остава изигран от самия себе си.

С дължина малко над 2 часа, без антракт, трагикомедия с ударение повече на първата част от думата, кара те да се замислиш над силата на човешкото самовнушение. А то може да те разруши или да те издигне високо, в розови облаци (от захарен памук?).

Autumn to come - НЕ!

Така е озаглавена картинката от авторът, а не-то е от мен, както можеш да се досетиш.
Докато навън продължава да е топличко и слънчево си просто задължен да не се затваряш вътре (и в себе си). Грабвай любимите летни дрешки, сложи едно якенце за всеки случай, шалче за разкош и, ако нямаш друга работа или след нея, тичай към парка. По твой избор кой, причината е ясна - събиране на последните слънчеви ласки преди да е дошла мисис Есен. И послесно, но много съществено - усмивката горе! Както пеят Трамвай номер 5 - тя води двамата млади към върхове и звездопади - прекрасно.

Неприятникът от fcuk

Не бях ходила в магазина им от началото на лятото, а винаги съм го свързвала с много ненатрапчиво и земно обслужване. Особено любима от персонала ми беше мургава красавица, която успя да ми издейства комбинацията от различни размери за двете половинки на бански костюм, защото все пак не съм сгодна. (Което означава: като вали, да ти натрупва сняг и отпред, и отзад. Обяснението на думата - от Сиси, по повод на това как би трябвало да изглежда перфектната жена според някакви бабички от някакво село...) А също и по индиански красивият й колега с дълга, тъмна и права коса, разделена на път. (ммм)

Но вече тях ги няма. Вместо това забелязах 2-те нови попълнения от мъжки пол. Едното - младо, зелено и симпатично, срам го е добър ден да каже, а като помолиш за помощ се изчервява и действа плахо като заек. Но може би просто няма опит да консултира клиенти - оправдан е.
Другият субект - е кошмар. Съставен е от: чичко на 35-40, доста противна физиономия, за която все пак не може да бъде винен, и наглост. Начинът, по който се отнася с прекрачилите прага на магазина, смърди. Първия път като го видях, реших, че просто е в приповдигнато настроение и затова говори глупости. Докато в сряда:

Влизаме с моя страхотна приятелка, която си е доста сгодна. (М., ако четеш, да знаеш, че те обичкам.:)) На нея й хареса една невероятно женствена рокля, но обличайки я, установихме, че не скрива доста неща или съвсем точно я определихме като неприлична. През цялото време, докато тя пробваше няколко размера от нея, въпросният дърт мръсник стоеше пред вратичката и зяпаше. Щом уцелихме нейния размер той почти изпищя: "Моля те, недей повече да се оглеждаш с тази рокля, защото нещо ми стана и не издържам вече!" Еми WTF, така ли се говори на клиенти, пък било то и такива, които биха могли да му бъдат дъщери. На излизане силно възмутени, ме причака и ме попита дали тя си има приятел, който да я гледа с тази рокля и т.н. Пффф, идеше ми да повърна от неприятност!

Love lockdown

Видеото е странно, но в комбинация с текста е so DESi. Настрой сетивата си и влизай:

Приятелството

То се изгражда с години, но е крехко като яйчена черупка. Колкото и калций и фосфор да си набавяш, ако не могат да бъдат усвоени от организ(ъ)ма - няма смисъл да тъпчеш насила.

Как е възможно да срещнеш някой, с който всичко да ти е ясно само от един единствен поглед. Но да се чувстваш разбран дори и в мълчанието ти, е момент, в който усещаш, че живееш. Убедена съм, че това ти се случва с близки хора, броящи се на пръстите на едната ти ръка.

Замисляш ли се от колко време познаваш най-скъпите си приятели? Как сте станали такива не само поради стечение на обстоятелствата или защото пътищата ви случайно са се пресекли и сте били по едно и също време на кръстовището. Дали има значение общото ви минало или факта, че се познавате от месец, но ти се струва, че са минали години. А ако ги загубиш? Странно е, че с времето успяваш да оцениш много по-трезво околните и да прецениш кои да допуснеш до себе си и най-съкровените си мисли и душевни състояния. Или пък правиш това с почти непознат, само защото си усетил сродна душа насреща.

И заради всичко, което написах до тук, следва да знаеш (но всъщност се надявам да не узнаваш никога), че болката, причинена от приятел е шок. Сякаш, гледайки отражението си в поредната витрина, то ти забива нож не в гърба, а в лицето. Какво следва от тук - да игнорираш тотално, примерно средния си пръст, символ на съотвения приятел, или пък да простиш? Което и двете да сториш, пак не ти е добре.

Създадох блог, сега остава да минат 6 месеца - дано формулата да проработи . ;)

Всичко това бе инспирирано от Еленко.

Very nice

И когато ти идва да замрънкаш от многото работа днес, сети се, че светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Наистина е вдигащо (малко сектанско дори), но е страхотно заглавие за филм.

На на на на...

15 минути

Времето, отнело ми да спретна before/after снимките.

Някога царуваше спагетеният къдрав безпорядък и хаосът бе стихията му...

Удар под кръста, извършен с преса - той бе неочаквано повален и претопен. Неговият астрален близнак ще господства следващите 2 дни. Разбира се, с възможност за преврат (дума, която винаги ми е звучала като разврат) ако участие вземат подлеците дъждовни капки.

Днес стана дума, че редом до Хенри Милър, Чарлз Буковкси изглеждал като пионерче. Това следва да проверя, имайки предвид, че напоследък вторият ме разсмива повече от искрено. Да ти е честит понеделникът - почти мина.

All the lost souls - Tour edition

E повече от прекрасен албум. Предлагам ти да чуеш I'll take everything, по драматичен начин красива, а след това и нежната акустична версия на 1973. А ето го и новият (от 4-ти август всъщност) сингъл I really want you.

И все някога ще ни включи в европейската част от турнето си.

Ретроспекция

Да гледаш Sex and the city в неделя сутрин и да откриваш част от себе си във всяка от конфузните ситуации е повече от забавно. Това обаче няма никаква връзка със снимките надолу, които те връщат назад във времето. 2005 е, а героите са ти повече от познати. Не знам какво си правил ти тогава, но замисляйки се по-сериозно, случи ли се това, което очакваше през последните години? А дали Брад и Анджелина са предполагали...




















Скоро в Burn after reading и Changeling - с John Malkovich и в двата, брей.

Снимки от Steven Klein.

Не знам ништа. Я сам баба.*

За деня разбрах, че ще е хубав, още призори. Със слушалки в ушите, звук почти до край, мноого дискретно поклащане и тананикане на ум (за да не приличам на откачената баба-рапър, танцуваща funky по трамвайните релси) тъкмо си пресичах Графа. Усетих докосване по рамото, обърнах се и какво да видя - млад мъж в костюм и розова вратовръзка (nice). Оказа се, че телефонът ми звънял без да го чувам, а приятен ден в комбинация с чаровна усмивка от устата на напълно непознат симпатяга си е чудесно начало на поредния напрегнат ден.

По-късно попаднах на последния Freestyle, който отново е неприлично интересен, а и ме светна за "На юг от никъде". Час по късно вече я стисках алчно като Амгъл - пръстена.

Оctober roots може да се окаже релаксиращото продължение на сряда вечер, стига да имаш желание?

* Това е вероятният отговор, който ще получиш на въпрос, отправен към някоя вишеградска баба. От статията Босна&Херцеговина на Радост Димитрова за гореспоменатото списание.

Katy Perry - Hot 'N' Cold

Ако си мениш мнението така, както момиче решава да си смени дрехите, един ден си казваш да, а на другия - не, не искаш да останеш, но не искаш и да си тръгнеш - може би винаги ще си такъв.

Сладураната Katy Perry визуализира ситуацията в новото си видео. Внимавай да не те заменят с зебра, колкото и да си "hot then you're cold".

Открито и закрито

Много се зарадвах, когато видях, че в София ще има открито кино и това няма да е през лятото, когато обикновено липсвам. Кроях сериозни планове да ходя, но обстоятелствата се промениха, имайки предвид и ненормалния студ, царувал до съвсем скоро. При мисълта да стоим час и малко навън си представях как, облечени в ски екипи и увити до ушите в одеала, се мъчим да ядем пуканки, но сме с ръкавици и не става - трагедия.
Но ето, че пак се стопли, а с това се появиха и други ентусиасти край мен. Избрахме си филмът от 30-ти и въпреки, че умората от тежкия ден ме беше завлядала, припках към НДК, ухилена до ушите. С. вече ме чакаше, и макар и двамата подранили, се запътихме към въпросното място зад паметника.
Каква беше изненадата ни, когато видяхме, че eкранът липсваше, както и временно поставените пейки. Стояха си само плакатите с програмата до днес - 2 октомври. Не съм видяла в интернет или пък някъде в градинката на НДК съобщение, че понеже никой не е толкова откачен, че да ходи на 6 градуса в откритото кино, ще вземат да го закрият. Което е логичното следствие, но не и без предупреждение.