Неволя

Оказа се, че ще остана в София не 2 дни, както очаквах, а малко повече. В тази връзка не бях планувала да купувам хранителни продукти, които после да нямам време да изям, да се развалят и изхвърля. А и не знам дали съм ти казвала, но никак не обичам да давам пари за храна.
Ta - от 2 дни си правя невъзможни миксове: ориз с риба тон и сметанов сос, зеленчуци с миди и доматен. Надявам се да оцелея до петък - разполагам с банички, още зеленчукови смеси и спагети, всичко замразено и консервирано. Определено нездравословно, но поне не посягам наркоманизирано към солницата.
Интересно е, че на малкото хора, които съм предлагала да опитат тези импровизирани манджички, все са им харесвали. Не знам как ти ще възприемеш едно такова ястие, но, в сравнение с моите комбинации, съм чувала за доста по-безумни като диня с хляб, картофи с ориз.
Цялата тази бъркотия ми напомня за шведската маса от хотела ни в Испания, но и изобщо за всяка такава. Наблюдавах товарене на чиниите с абсолютно всичко, ядене на поразия на ненормални количества и съчетания от храна. Да се престориш на лаком, когато не си. Никак не е трудно.