Corrida de toros

С коридата бях запозната само от филмите. На живо я видях сякаш във вариант за туристи.

Отидохме до арената, аз - превъзбудена от любопитство, Кали - настроена за ужасна гледка.


На пясъка излезе жена, яздеща кон, под звуците на съвсем жив духов оркестър, свирещ 5 реда над главите ни. След нея се представиха двамата главни тореадори, които бяха деца(!), на не повече от 14-15 години. Следваха ги помощниците, които се различаваха по това, че плащовете им са розови, а не червени. (Червеният цвят бил избран, за да не личат по него петната от кръв...)
След това започна същинската част. Пуснаха бик номер 1, леко дръглив, но достатъчно раздразнен. Първите минути го ядосваха само размахващите розови плащове, за да го изморят и подговят за срещата му с тореадора.

След като животното бе разигравано достатъчно дълго в жегата, започна следващият етап от омаломощаването му. Включиха се и други участници, чиято цел бе да забият копия около и зад врата на бика, за да започне бавно, но сигурно да губи част от кръвта, съответно и силате си.

На снимката горе в ляво се вижда една издадена част от ограждението на арената. Тя служеше за защита при неочаквано нападение на бика и липса на пространсвто за избягване на удара му. Един вид, винаги можеш да се скриеш, премятайки се професионално зад оградката. (къща) :) Ето така:

Скоро излезе и едно от момчетата-тореадори. На арената останаха само той и бика.

Стори ми се, че идеята на представлението бе да се бъде показано надмощието на човека над животното. През цялото време тореадорът сякаш предизвикваше бика, дразнейки го с насмешка и играейки си на малка война. Но от онези войни, в които победителят е предварително ясен, и го знае, за разлика от нищо неподозиращата жертва.



2 пъти се случи торедорът да попадне под разяреният бик. Веднага излязоха помощниците и отвлякоха внимание на животното, за да може той да се изправи и да поеме отново плаща си. Металната тръба, която придаваше форма и опора на плаща му отгоре, в последствие се замени от по-къса и остра сабя.
Последната част беше най-жестока. Измъченият бик издаваше нереално смразяващи звуци, подсказващи предсмъртната му агония. Падна покорен като пред палач, загина от загуба на кръв, умора и нанесеният му последен удар - преразване на сънната(?) артерия.

И така, 4 пъти, от "по-лесен" към по-огромен и разярен бик. След първото убийство се чувствах ужасно, после свикнах и на моменти откривах известна красота в представлението на тореадора.

Намерих по-подробно описание на коридата - виж Spanish-style bullfighting - има точни термини за разлика от моето наивно обяснение.