Monday, July 28

Скоро ще приложа насилие

Случвало ли ти се е да си имаш работа с учител, който при всяка ваша среща да ти става все по-противен? Но същевременно с това да знаеш, че трябва да продължите да се виждате, за да успееш, с негова помощ, да постигнеш желата цел. Притежаваш ли волята да го поздравяваш пак с усмивка, сякаш нищо не е станало? Искат се нерви от титан и цирконий!

След като те подготвих психически, нека ти разкажа за инструктора си от шофьорския курс.

Родителите ми решиха, че с готовност ще бъда взета присърце от внимателен и добър учител - все пак не е случаен, а съсед на леля ми (!). Оказа се груб и простоват тип, който постоянно ми се ежи и винаги съм му крива. Но забелязах, че към другите курсисти е значително по-мек. (тук псувам на ум) Прави ми забележка дори с какви обувки карам, след което в колата се качва момиче с 6-7 сантиметрови токове и не й се казва нищо.

Освен, че любимата му реплика е: "Мързи те да мислиш!" (хъ-хъ), има навика да ме оставя извън Варна. За да стигне до вкъщи от Пикадили във Владиславово (побеснях само докато го пиша) е нужен близо час с автобус, като на практика се пресича целият град. Коментарът на баща ми беше: "Утре му кажи да те остави в Девня." А друг път паркирам пред блока му, в някакъв квартал близо до гореспоменатия, той се запътва към входа си и: "Е, хайде, до утре - ей там ти е спирката."

Понеже това е, което може да прави, - да кара, обича човекът до него да се чувства тъп.
Взех първия тур на листовките преди 2 месеца, (по новия закон се държат 2 пъти), а днес чичото ме забива с въпроса: "ДесО, я кажи с какви светлини се движат мотоциклетите през деня?". Естествено, че не мога да отговоря, а той потрива доволно ръце и злобее.

(Отг.: Чл. 75. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) През деня мотоциклетите и мотопедите се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.)

Иска ми се да идва последната ни среща и да знам, че никога повече няма да го видя. Сега идва големият въпрос: Можеш ли след време да бъдеш благодарен на такъв човек и да го помниш с добро, като крачка към успеха? Способен ли си да намразиш шофирането още преди да си взел книжка заради него?

6 comments:

Anonymous said...

ужас! ако се откажеш, парите ги губиш и е гадно. а той има ли нещо общо след време с оценяването ти?

DESi said...

Ми сигурно ги губя, да. Но по груби сметки съм го преполовила 100%, така че се надявам да му се вижда скоро края.
А за оценяването не знам честно казано, но по-скоро не.
Живи, здрави - другото лято може пак. :D

Anonymous said...

Хаха, мързяло те да мислиш. Той сякаш вкарва голяма мисъл в изключително трудната си работа, дето си взел книжката като нямаше още изискване за завършен 8ми клас.
И моят беше такъв прост.. ама стискай зъби и гледай да минеш от първия път, че да не се занимаваш повече.

DESi said...

Да, нямам търпение да приключа вече. Хубавата новина е, че ако не успея до края на лятото при този, догодина или пък в София ще карам при друг. ;)

Anonymous said...

Десо, а? За това не се бях сещал...

DESi said...

Ужасно е! Все едно съм някое момче. ;(
Трябва много да ме мразиш, за да ми викаш така.

 
Creative Commons License