Daisy Days

Сватба ли?!

Все повече се замислям кога ще бъда поканена на сватба от някой мой връстник. Струва ми се, че хората вече избягват да се обвързват сериозно, а по-скоро "само" си живеят заедно - в готовност да избягат ако нещо се обърка. Така, ако се скарат, няма да има нужда от развод, скандали от страна на роднини и разделяне на имуществото, придобито по време на брака.

Изобщо - да се ожениш в наши дни ми се струва все по-страшно и отговорно. Направо сам си слагаш бесилката и заставаш на ръба за скок. Не виждам нито една важна причина, поради която трябва да се жениш за някой, бил той и голямата ти любов. Нито деца, нито пари, нито натиск от страна на родители ми се струват основателни. Ако хората се обичат не е нужно да го доказват, подписвайки се някъде и забърквайки се в сложните брачни процедури (годеж,пищна сватба и т.н.).

Не знам какво става обаче, когато единият е за, а другият против брака. Дали се прецакват нещата - зависи от компромиса, който един от двамата ще трябва да направи, ако иска да продължи да е с половинката си. До сега знам за няколко двойки на моята възраст, които се ожениха. Изглежда ми направо идиотско - изобщо не знам защо го направиха!

Малка част от приятелите ми си имат някой поне от година, но други продължават да са сами или се оказват изненадващо такива след дълъг период на "заетост". И затова си мисля - ние сме на по 21-22... 25 години. Половината са single, е - така ли ще си стоят? Или ще се изпоженят масово на 30-40? Нямам идея, но всичките ни семейни приятели се състоят от съпруг и съпруга + деца.

В новия Капитал има и хубава статия, обясняваща положението в момента.