Хаотичните размисли на една пътуваща дама

Обичаш ли да пишеш картички? Как изразяваш чувствата си към любимите хора? С думи ли? Или с действия? А трудно ли ти е? Случвало ли ти се е да искаш да направиш нещо, но да нямаш смелост? Изобщо, защо си мислиш, че има по-подходящ момент от веднага, щом ти хрумне нещо?

Мисля си, че е хубаво да поощряваме малките си странности и скритите копнежи да спрем да ги крием, защото иначе няма да сме щастливи. Притесняваш ли се, че те мислят за странник или дори луд? Без да си егоист, трябва да отделяш време на нещо, което те кара да се чувстваш пълноценно, защото в противен случай си просто поредният заменим и безличен човек.

Което не значи, че си лош или няма да те обичат. Просто няма да те запомнят за дълго. А споделената лудост е още по-голяма лудост! (оле!)

Lebensplaner

Наскоро разбрах, че теоретично има три момента в живота, когато можем да потънем в дълбока депресия. Сигурно някой от тях вече хлопа на вратата, но ако още нищо не си го чул (браво на теб!) - ще помогна.

Може да ти се случи една голяма депресия след като завършиш, щом като се ожениш (ако си жена, естествено искаш всичко, още - и след раждане), последно когато почине половинката ти.

Относително наскоро ми предстои една от тия хитови крачки в живота, затова се замислих за вариантите.
Завършвам, нямам работа, взимам, че се женя за мъж-идиот, раждам му близнаци, той умира в катастрофа: план максимум.
Завършвам, намирам си веднага страшна работа, не се женя, няма кой да ми умре: план минимум.

Средните положения са много. Дали са по-реалистични, или пък задоволителни, не мога да кажа, защото нямам ни най-малка представа. Никъде не може да се намери Lebensplaner.

23+

Сестра, ножици!

Мисля си, че все се стига до момент, в който хората започват да правят дрехите, а не обратното. С мисълта Leute machen Kleider ме грабна и случайно попаднала ми картичка, посвещаваща в нова малка страст.

Списанието CUT, нещо като Burda за поколенията жени преди теб, е страхотно. Особено ако имаш време да си играйкаш и да си майсториш нещица от хитрите идеи там. На всичкото отгоре освен с "плетиво", разполага и с интересно четиво.

Режи смело.

Из "Хигиена на девойката"

Запазването на девствеността на девойката не е отживял предразсъдък, а една разумна традиция, запазена през вековете и достигнала до наши дни.

През време на менструацията и здравата девойка трябва да се пази от силни преживявания, да не чете вълнуващи книги, да не гледа силно драматични филми и пиеси.

Леко замаяна от спиртните напитки, девойката губи будното си внимание и естествената си стеснителност и не може да си дава ясна сметка какво върши.

Колко много истина има в съвременния наш израз "моята другарка"! Жената е и трябва да бъде истинска другарка в живота, във всички успехи и изпитания.

Трябва да се знае обаче, че самозадоволяването води до нервно дразнение и понижава не само физическата, но и умствената работоспособност.

Не случайно се казва, че бельото е паспорт на здравната култура.

Когато у един младеж и у една девойка е налице взаимно желание да флиртуват, явно е, че те спадат към ония повърхностни личности, които от безделие търсят краткотрайни развлечения.

новина

С неприкрита радост трябва да съобщя, че Зайо е възродил блога си.

Още повече се радвам, че успяхме да си попростеем с него лятото, макар и за малко.

Мисля, че би се гордял с мен:

есен

"Правейки секс с жените, ти взимаш реванш за предишните си поражения."

Elegy е красив романс, отблъскващ те от прояви на слабост и привличащ с огромната сила на Пенелопе.

В тази връзка, The other man е първият хубав филм с Антонио Бандерас, един ъгъл от любовен триъгълник.

Събота и неделя щяло да вали.

В отговор на запитване

Ето, пак пиша в блога. Добре, че Митко ми даде отправна точка, защото в противен случай не знам кога щях да имам идея за нещо ново тук. Тъй и тъй,

I ♥:

Рижави коси и лунички.
Може и поотделно. Сигурно защото рижавите хора не били съвсем наред? Или защото ми се иска да имам поне едно от двете, но уви, забъркана съм от друга боя.

Необичайни комбинации.
Без значение дали става дума за дизайн, облекло или пък храна, невъзможните ансамбли винаги са ме провокирали. Когато намеря ново и нетипично приложение на дадена вещ, направо умирам от кеф, че съм се сетила. Интересно е, че с колкото по-малко неща разполагам под ръка, толкова по-изобретателна съм и по-готино ми се получава. Един вид less is more.

Семплост.
Струва ми се, че силата на цветовете е достатъчна, за да се подчертае всяка индивидуалност, стига човек да знае как да си служи с нея. Омръзнаха ми картинки, щампи, многото аксесоари и ненужни боклучки. (за тази последната дума не съм убедена, че съществува) Колкото по-небрежно и неподправено красиво изглежда нещо, толкова повече ме привлича.

Да се разбирам с някого без думи.
Безценно. Толкова е рядко, че всеки път е събитие.

Усмивки.
Обичам да се усмихвам на хората и да получавам същото в замяна. Обичам да мога да зарадвам някого и да прочета това в очите му. Някъде бях чела, че е естествен рефлекс да отговориш на усмивката с усмивка. Там пишеше също как да разберем дали е искрена.

Остаряване.
Хубаво е, когато нещо красиво се променя с годините. Обичам да наблюдавам процеса. Времето, отпечатало се върху лицата на хората, малките им бръчици и бели косъмчета, избелялата табла на спалнята ти, белезите по колената, дупката на любима тениска, изтъркалите се от носене гуменки и така до безкрай. В тази връзка отбелязвам, че не ме е страх да остарея. Оле!

Сещам се за още милион неща, затова просто ще спра тук. Знам, че и ти обичаш поне част от тях, затова и наминаваш тук.

Без драми, да се готвят Даниел,Радо,Антония,Мила,Иво.

поумнях...

...а сега отивам да оглупея. :)

неписано

брой статии в блога = 1/време+щастие

the gossip

Ladies and gentlemen,

the morning glory is here. :D

just wanna have fun

photo by Sarah Yates

Diego y Gael

Не съм го гледала още, но затова пък слушах soundtrack-а. :)

NO TOBACCO day, 31 may 2009

С ден закъснение и доза съмнение, че вече си виждал тази картинка.

Което не й пречи да си е плашеща. (Защото не пуша?) Отдолу пише, ако не внимаваш, подчертавам: It's called suicide because it's your choice.

Тази година СЗО се опитва да ни убеди, че ужасяващите снимки върху цигарените кутии все пак оказват влияние. (ако много държиш да ги видиш -- моля, всички материали от кампанията -- тук)

• In Canada, 58% of smokers said the warnings made them think more about the health effects of smoking.

• In Brazil, 67% of smokers said the warnings made them want to quit, and 54% said they made them change their opinion about the health consequences of smoking.

• In Singapore, 28% of smokers said the warnings made them smoke fewer cigarettes, and one out of six said they avoided smoking in front of children as a result of the warnings.

• In Thailand, 44% of smokers said the warnings made them "a lot" more likely to quit over the next month, and 53% said they made them think "a lot" about the health risks.

След като прочетох това каузата ми се стори, съжалявам, че го казвам, но безсмислена, имайки предвид отговори като: "Да, ще се замисля и евентуално бих ги спрял/наистина ми се иска да ги спра/да, осъзнавам, че цигарите ми вредят..." и т.н. Да бе. Сигурно веднага отиват и си хвърлят с погнуса цигарките в кофата за боклук и започват да ядат само био череши.

Докато всеки не си наложи сам да спре, по принуда или по собствена воля (по-добрият вариант), не виждам какво може да се направи. И петорно да му увеличат цените, ти ще се откажеш ли от шоколада?

Чакам 01.06.2010 егоистично заради собственото си здраве. А ти?

daily song

Revolutionary road

Бързам да споделя филма, докато съм му подвластна.

От какво бяга двойка като вас?
Не бягаме.
- Тогава защо Париж?
Друг начин на живот.
- Може би бягаме. Бягаме от безнадеждната празнота на живота тук.

Само че на Франк не му стиска? и вместо това избира повишение/пари/власт/любовница с успокояващата съвестта му мисъл, че така ще осигурява по-добър живот на двете си деца и съпруга, която чака трето.

Животът на Ейприл е разбит на парчета, а съпругът й само допринася за раздробяването им до по-малки късчета.

Колко жалко е това. Колко глупаво. Да насочиш цялата си надежда...към обещание, което не е дадено.

Разбираш ли, Франк знае какво иска. Той откри своето място. Добре му е. Женен, с две деца. Би трябвало да е достатъчно. Поне за него. И той е прав. Никога не сме били специални или избрани или нещо подобно.

Напротив, такива сте. Вие...вие сте Уилър. Вие сте страхотна двойка, всички го казват.

Виждам какво ни очаква. Не мога да спра да го виждам. Не мога да замина. Не мога да остана. Безсмислено е.

Както е безсмислено да ти казвам и края на филма, не е от щастливите. Но не може да не го гледаш.

suddenly, ... completely.

Освен жизненоважните удоволствия (на брой 2), при повече свободно време бих искала да имам ето такъв блог:

THEM THANGS

Oще не съм разгледала всичко, но е доста пристрастяващ.

Хм

Не е лесно да живееш далеч от любимите ти хора. Случва ли ти се, погълнат от ежедневни грижи, да забравиш да им се обадиш, и така няколко дни подред? През това време знаеш, че те често поглеждат телефона с надежда да иззвъни. Понякога хващат слушалката и малко им остава да наберат номера ти, но се отказват, знаейки, че може да ти пречат, както често им казваш.

Глупаво е да мислиш, че без да полагаш постоянни усилия, можеш да имаш (едновременно?) щастливо семейство,

страхотни приятели, които да те приемат такъв, какъвто си,

и партньор, при вида на който се втурваш да си миеш ръцете.

Но нищо не ти пречи да се клонираш, опитвайки.

Може ли разстоянието да раздели хората психически един от друг? I don't think so. Но пък времето може.

NewMath

MORE

здрасти (пак)

Брей! -- а тук все още минавали хора, при това приятни на брой. (благодаря ви, май не бях очаквала)

Ще се опитам посещенията да не са напразно, просто ми дайте щипка време и доза вдъхновение. Например това:

Франция

Снимки от Paris и Reims такива, каквито ги видях.

Разглобихме се от ходене, а сега се опитваме да се сглобим отново.

Там е романтично. (без майтап)

(Блогът теснее за снимките надолу, затова им цъкай смело отгоре.)

Заминавам си

След първите две удоволствия в живота, които знаеш какви са, нареждам и номер три -- пътуването.

Тръгвам, а дали ще ти липсвам, не зная.

брей!

Не излизах няколко дни и чак днес забелязвам, че е станало пролетно зеленко. Честито.

aromatherapy

Когато излизаш, парфюмът е последната щриха към образа ти в огледалото. Чудесно е, когато той е в синхрон с личността ти или моментното й настроение, затова е и от висшите форми пилотаж при подаръците. (Може би някъде има и сайт, който подобно на last.fm, ти подсказва кой нов парфюм би ти допаднал?)

Винаги съм се впечатлявала, как аромат, който си свързвал дълго време с някой, може да влияе. (Дори и той винаги да е миришел на мекици, примерно.) В такива моменти главата ти отеснява, препълвайки се със спомени. Хем си продължил напред, а пък с единия крак неохотно се заклещваш в миналото. В такива моменти би било добре да имаш зърна кафе под носа, за да се отскубнеш.

За всеки от нас има един парфюм - нашият. Всички сме сменяли безброй в търсене на разнообразие, докато не намерим този, който ни допълва най-добре. А ако си намерил чудесен парфюм и той почти свършва, ще си купиш ли пак от него или ще предпочетеш все пак нещо ново?
Защото хората са разлчини: тихи луди, съчетаващи течности от няколко флакона наведнъж, без да знаят какво искат да се получи; умерени с дневен и отделно вечерен; the others - "парфюмът е моят миризлив щит, който ме прави желан"; слабохарактерни - малко е гаден, но ми го подариха; и така мога да давам примери до безкрай.

Цялата прелюдия беше, за да ти покажа

адската машина на белгиеца Wim Delvoye. :)

по-неделник

снимка от

Ще ти кажеш, тая пък само книги чете и филми гледа. Да, ама не -- всъщност върша велики тайни дела, с които да спася света. Докато правя това, ми остана време и за 18% сиво, за който Дими вече нанаде вик.

Но да си кажа и аз. В процеса на четене на десетки книги придобих (притеснителния?) навик да сгъвам ъгъла на всяка страница, където нещо ме впечатли. Намирам го за по-удобно пред алтернативата да го подчертая, най-малкото защото после по-лесно се намира. Има книги, които съм нагънала на едно-две места, а други на повечко. Един ден като стана бабичка ще ги отварям и зачитам, опитвайки се да си спомня какво толкова ме е развълнувало между редовете.

18% сиво е книга, която, ако можех, бих нагънала като ветрило от лист а4, каквито си правихме преди като малки.

Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

Миналата седмица ме напусна само физическата й проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.

-...знаеш ли...ако един ден спреш да ме разсмиваш, ще те напусна
-и ще си потърсиш някой друг смешник?
-не. просто ще те напусна

27*

От последната Amica не мога да забравя, че човек трябва да се опита да задържи максимално нещата, които никога няма да си върне -- детството, естествения цвят на косата, негримирането.

*бе моят слънчев ден от Март

Клипченценце

Die Welle

Немски е. Не мисля да обяснявам повече. :)

trailer, imdb, Die perfekte Welle

a wild (sheep) chase

-Мога ли да кажа нещо?
-Естествено.
-Когато се запознавам с няколко, го оставям да говори десет минути. После го преценявам от гледна точка, точно противоположна на онова, което ми е казал. Как мислите, налудничаво ли е това?
-Не - поклатих аз глава, - подходът ви сигурно е доста успешен.

Второто крило навяваше тъга точно като магарето, което, сложено между две еднакви кофи с храна, умира от глад, докато се опита да реши от коя първо да хапне.

Времето наистина е едно дълго, непрекъснато парче плат, нали? Обикновено режем късчета време, които да ни подхождат, затова се заблуждаваме да мислим, че времето ни е по мярка, то обаче продължава да си тече и тече.

Знаеш как е между двама души. Понякога им се струва, че всичко е наред, друг път - че не е. Може би бракът се свежда точно до това.

-Съсредоточаваш се върху това да чакаш някого и след известно време вече няма значение какво се случва. Все едно ти е дали са минали пет, или десет години, или един месец.

-Едно е да говориш откровено, съвсем друго - да казваш истината. Спрямо истината откровеността е онова, което носът на кораба е спрямо кърмата. Откровеността се появава първа, истината - последна. Ако става въпрос за нещо голямо, истината идва след доста време.

Хората като цяло могат да бъдат разделени на две групи: посредствени реалисти и посредствени мечтатели. Вие очевидно спадате към вторите. Винаги сте имали и ще имате съдбата на мечтател.

-Всеки има по нещо, което не иска да губи...Хората волю-неволю имат средна точка между желанията и гордостта си. Точно както всички предмети задължително имат център на тежестта. Това е нещо, което можем да установим. Едва след като го изгубят, хората си дават сметка, че то изобщо е съществувало.

Сега, след като се бях махнал от работата, усетих как ме плисва облекчение. Бавно, но сигурно опростявах нещата. Бях загубил родния си град, бях загубил юношеството си, бях загубил жена си, след три месеца щях да прехвърля трийсетте и да загубя и младостта си. Не си представях какво ще остане от мен, когато навърша шейсет. Човек не бива да мисли за тези неща. Никой не знае какво ще се случи и след един месец.

- Клетките в тялото се обновяват всеки месец. Дори в този миг - обясни тя и сложи пред очите ми кокалеста длан. - Почти всичко, което смяташ, че знаеш за мен, не е нищо повече от спомени.

-Виенямадавидитеникогавечетазижена.
-Защото мисля само за себе си ли?
-Точнотака. Защотомислитесамозасебеси. Простоизбяга.

Харуки Мураками, "Преследване на дива овца", Colibri

Get your shoes on

and go dance!

Ciao! Tiga

(Fucked?) Факт.

Случва се да наранявам хората, които обичам, без да ми мигне окото. Това не ме оправдава, но все пак, съжалявам. След такива моменти съм пълен боклук.

А според yovko:

Стрелците са прями хора, те трудно крият емоциите, обикновено носят сърцето си на длан и веднага можеш да разбереш какво им е. Помагат на приятели и познати с удоволствие. При тях няма дълбоко скрити слоеве, заключен душевен свят, който да преоткриваш с години.

Някъде бях чел, че Стрелец приема живота като един шарен цирк, в който той е един клоун с огромна усмивка, смешна шапка и звънчета по крачолите на панаталона си на розово-сини точки. Май не може да има по-точно сравнение…

Стрелците са умни и симпатични хора, с лек характер (макар и понякога емоционално избухливи в сериозна степен), които гледат на живота от светлата му страна. Опитват се да се пързалят по повърхността на нещата и проблемите без да се заравят много в тях. Да, това понякога ги прави лековати и несериозни.

Момичето Стрелец е едно мило добродушно създание, което съвсем невинно ще ви отговори на вашето пламенно обяснение в любов нещо, в стил “Я, колко си рошав!” и докато вие се чудите това пък какво означава тя ще ви каже, че не обича контета и сте си съвсем лика-прилика.

Обичат независимостта си, случайните хрумвания, флирта, спонтанните идеи за екскурзии или пътувания. Не бива да ограничавате това момиче - делничното го убива. Стрелецът не може да е сив, още по-малко, когато е момиче.

И докато повечето ви приятелки ви успокояват, че сте апетитно закръглена, Стрелец ще ви заведе в магазин за дрехи за хора с наднормено тегло и радостно ще ви обясни, как там има страхотни неща за дебели.

Горките Стрелци не могат да не бъдат добронамерени и да се опитат да оправят кашата, но в същото време не могат и да не бъдат искрени и недипломатични…Всъщност хората ги харесват много именно защото са добронамерени.

Противно на всички очаквания се твърди, че момичето Стрелец се превръщало в чудесна съпруга, която продължавала да си е шантава и не съвсем винаги да готви вкусно, но пък за сметка на това децата и ще имат още една дружка за луди игри, включително за начинания като “да оцветим с боички бялата пижама на тате” или да рисуваме по стените в хола… Какво пък… Животът е шарен… Жената Стрелец си остава момиче до доста напреднала възраст. И е красива до дълбоки старини… Замислете се…

Разказвам ти всичко това, защото ми се иска отново да е лято.

Наши приятели имат хотел на брега на морето -- пльокнат буквално на пясъка. Малък е, по-скоро бих го определила като вила. До него не може да се стигне с кола, слизаш по стръмни каменни стълби, заобиколени от овощни и цветни градини на съседите, за около 5 минутки, гледайки си внимателно в краката, за да не се потрошиш. Основите му са градени ръчно от гигантски морски камъни, всичко останало е било пренесено по стъпалата надолу. Мисля, че доста време им е отнело, докато го завършат.

Когато си там, те обзема неземно спокойствие. Пясъчната ивица мени дължината си всяко лято, все краде от морето или то от нея. От двете страни е предпазена със скалисти хълмове, или поне беше до скоро. Навремето наблизо е имало нудистки плаж. Когато си там, можеш да се потопиш в забрава.

Винаги има риба, собственоръчно уловена от собственика, който е професионален водолаз. Вече е прехвърлил 40-те, а е свеж като момченце. (Тук е моментът да се зарадвам, че съм израстнала до морето.:)) Ловува под водата с часове, винаги излиза с впечатляващи количества морски твари под ръка, в другата победоносно носи харпун.

Една лятна вечер, слушайки шумът на вълните и писъците на малко русначе, почиващо в хотела, ми разказаха как жената на собственика му сигнализира да се прибира, докато той е под вода. Много просто -- запалва фенер. Щом той изплува за миг на повърхността и види светлината, знае, че тя има нужда от него. (Тук въздишам замислено, наистина красиво...) Понякога е заспивала, чакайки го, но той винаги идва.

Щрих-en

Едно хубаво филмче -- направо да се замислиш за живота, света и съдбата. А може и просто да си кажеш цир-цир. (в превод от (псевдо)гръцки: цър-цър)

Che: Part One. В него абсолютно нищо готино, освен:

(оха!)

Dances with love - моля те, ако си локализиран(а) във Варна да отидеш! (аз бих...) Четвъртък, Comics.

Козелът. Безумен, по-скоро в забавния смисъл.

Бонус: Някакъв нов, т.е. първият концептуален магазин в България.

Още бонус: Песен!

здравей, аз съм твоето зърно*

Ето малко текст сега!

На девети трети две хиляди и девета ще бъде затворен и заличен от територията на Република България любимият ни магазин за бельо. Днес по повода си спретнахме подобаващо (поредното) фиаско, което само затвърди мистификацията, че ние, жените, сме особено откачени. "You to see!" (англ. "Ти да видиш!")

Участничките бяха разнородни -- тълпа ученички с кофти гигантски обувки и провлачени чанти, отракани продавачки от региона, заблудени баби, арт-леля с косата на Джон Траволта от Брилянтин, бременни, майки с деца и татковците, 2 чистачки от ромски произход, изтормозени мъже с жални погледи...

Беше заключено и всички от горните елементи минаваха периодично, а после направо си кръжаха, сканирайки хищно през витрината и набелязвайки плячка. Някой бяха толкова нетърпеливи, че перманентно виснаха на входа в очакване, раздразнителни. В уречения час тълпата започна да нараства светкавично, нашият смях -- също. Продавачките вътре вече си плюеха в пазвите видимо притеснени, наблюдавайки тълпата от озверели жени, която очакаше да щурмува по сигнал.

Отвориха вратите и потокът се вля. След секунди всяка първа ръка държеше по безчет закачалки с нещо, а всяка втора размахваше гащи. С по-опитните очи веднага грабнаха онова, което си струваше да се граби, други пък се самозаблуждаваха по метода "дайте ми всичко от размер L" (аматьорки). Изгониха момченцата със сладоледи, които по-късно надничаха палаво зад завесите в пробната и се кикотеха с дебилен пубертетски смях.

Продавачките едва овладяваха положението, опашката се изви и нарастваше като змията от някоя nokia на последно ниво. Чакащите се надцакваха с реда, коментираха голямата далавера, пазеха си ред една на друга, докато съответната една или друга решаваше, че трябва все пак да погледне за последен път (този път, естествено, не беше изобщо последен, а е само условно понятие в женския речник) за нещо и се връщаше доволна, влачейки още 5 чифта гащички, бомбастичен сутиен или по-еротично бельо, отколкото изобщо някога ще положи връз тялото си.

*Все пак видях всичко почти два пъти. А това е името (според мен) на един модел сутиен. Имаше и аналогични бикини, които няма да бъдат назовани поименно тук.

снимки от и от