Обичаш ли да пишеш картички? Как изразяваш чувствата си към любимите хора? С думи ли? Или с действия? А трудно ли ти е? Случвало ли ти се е да искаш да направиш нещо, но да нямаш смелост? Изобщо, защо си мислиш, че има по-подходящ момент от веднага, щом ти хрумне нещо?
Мисля си, че е хубаво да поощряваме малките си странности и скритите копнежи да спрем да ги крием, защото иначе няма да сме щастливи. Притесняваш ли се, че те мислят за странник или дори луд? Без да си егоист, трябва да отделяш време на нещо, което те кара да се чувстваш пълноценно, защото в противен случай си просто поредният заменим и безличен човек.
Което не значи, че си лош или няма да те обичат. Просто няма да те запомнят за дълго. А споделената лудост е още по-голяма лудост! (оле!)
2 comments:
Да не говорим, че странните ти навици са едно от малкото неща, които бившите ти гаджета си спомнят за теб. Be yorself и през 2010-та, скъпа!
Засега не ми е пречка да съм себе си, дано не ме спъне пустата 2010. Както и теб. :)
Post a Comment