Разказвам ти всичко това, защото ми се иска отново да е лято.

Наши приятели имат хотел на брега на морето -- пльокнат буквално на пясъка. Малък е, по-скоро бих го определила като вила. До него не може да се стигне с кола, слизаш по стръмни каменни стълби, заобиколени от овощни и цветни градини на съседите, за около 5 минутки, гледайки си внимателно в краката, за да не се потрошиш. Основите му са градени ръчно от гигантски морски камъни, всичко останало е било пренесено по стъпалата надолу. Мисля, че доста време им е отнело, докато го завършат.

Когато си там, те обзема неземно спокойствие. Пясъчната ивица мени дължината си всяко лято, все краде от морето или то от нея. От двете страни е предпазена със скалисти хълмове, или поне беше до скоро. Навремето наблизо е имало нудистки плаж. Когато си там, можеш да се потопиш в забрава.

Винаги има риба, собственоръчно уловена от собственика, който е професионален водолаз. Вече е прехвърлил 40-те, а е свеж като момченце. (Тук е моментът да се зарадвам, че съм израстнала до морето.:)) Ловува под водата с часове, винаги излиза с впечатляващи количества морски твари под ръка, в другата победоносно носи харпун.

Една лятна вечер, слушайки шумът на вълните и писъците на малко русначе, почиващо в хотела, ми разказаха как жената на собственика му сигнализира да се прибира, докато той е под вода. Много просто -- запалва фенер. Щом той изплува за миг на повърхността и види светлината, знае, че тя има нужда от него. (Тук въздишам замислено, наистина красиво...) Понякога е заспивала, чакайки го, но той винаги идва.