Все още упорито отказвам да давам за тениска суми, близки до най-малката трицифрена. (И до днес съжалявам за една сива с Blondie.) Приятно се изненадах, когато видях, че Жената котка все още ме чака, при това станала значително по-достъпна. Не се поколебах и за миг.
Лично аз не одобрявам трето подред видео и се дразня на себе си, че така се получи, но все пак може да чуеш и това музикално произведение, made in BG. Пропусни първата минута - след нея започва тоталната деградация. Май било some kind of hit. (отегчено): Ам' к'о да ста'а браат.
Отново дойде време за Chromeo. Заслушай се в началните тонове на пианото, иде ми да хвръкна към небето от лекота. Остава само да сваля въжето с камък, увито около врата ми, и отлитам...Ще дойдеш ли?
Песента, която за моя огромна изненада си няма официално видео, но пък е от любимата ми част на компилацията Sensitive Data. Затова те оставям да й се насладиш, заедно с Хари Потър...
Tonight i'm gonna meet somebody After all the lights have died I'm still living But what am I giving?
P.S. Дими, ти си пророк, почти като мен - MINT ROYALE - Singin' In The Rain тепърва набира скорост. :)
Новата реклама на месо с недоказуем произход: Според информацията от Vbox7 бабчето е на 80 и живее в селото, където са протекли снимките - Ямна, на 10км от Етрополе. Последното, в случай, че ти се приядат кюфтенца.
Случвало ли ти се е да си имаш работа с учител, който при всяка ваша среща да ти става все по-противен? Но същевременно с това да знаеш, че трябва да продължите да се виждате, за да успееш, с негова помощ, да постигнеш желата цел. Притежаваш ли волята да го поздравяваш пак с усмивка, сякаш нищо не е станало? Искат се нерви от титан и цирконий!
След като те подготвих психически, нека ти разкажа за инструктора си от шофьорския курс.
Родителите ми решиха, че с готовност ще бъда взета присърце от внимателен и добър учител - все пак не е случаен, а съсед на леля ми (!). Оказа се груб и простоват тип, който постоянно ми се ежи и винаги съм му крива. Но забелязах, че към другите курсисти е значително по-мек. (тук псувам на ум) Прави ми забележка дори с какви обувки карам, след което в колата се качва момиче с 6-7 сантиметрови токове и не й се казва нищо.
Освен, че любимата му реплика е: "Мързи те да мислиш!" (хъ-хъ), има навика да ме оставя извън Варна. За да стигне до вкъщи от Пикадили във Владиславово (побеснях само докато го пиша) е нужен близо час с автобус, като на практика се пресича целият град. Коментарът на баща ми беше: "Утре му кажи да те остави в Девня." А друг път паркирам пред блока му, в някакъв квартал близо до гореспоменатия, той се запътва към входа си и: "Е, хайде, до утре - ей там ти е спирката."
Понеже това е, което може да прави, - да кара, обича човекът до него да се чувства тъп. Взех първия тур на листовките преди 2 месеца, (по новия закон се държат 2 пъти), а днес чичото ме забива с въпроса: "ДесО, я кажи с какви светлини се движат мотоциклетите през деня?". Естествено, че не мога да отговоря, а той потрива доволно ръце и злобее.
(Отг.: Чл. 75. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) През деня мотоциклетите и мотопедите се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.)
Иска ми се да идва последната ни среща и да знам, че никога повече няма да го видя. Сега идва големият въпрос: Можеш ли след време да бъдеш благодарен на такъв човек и да го помниш с добро, като крачка към успеха? Способен ли си да намразиш шофирането още преди да си взел книжка заради него?
е графичен дизайнер. Испанката е работила за MTV, VH1, Pepsico, а напоследък се изявява и като кореспондент на списанието IdN. Зяпайки в сайт-а й, попаднах на прекрасен фотоблог. Част от снимките можеш да видиш надооолу.
Страхотни крилца! Снимката ти показвам само заради тях.
Отмъщението на котката - може би завижда за красотатана Одри? Ха-ха.
Дупка в стената? Идилия с чичко, велосипед и моренце отзад. Аз този не бих го яла...(Вчера опитах от гранулите на Моби - не бяха вкусни. Вече му влизам в положението, когато упорито ги отказва.)
Оказа се, че притежавам и допълващ способностите ми телефон. Неподозираната му характеристика забелязах случайно, когато обицата ми се лепна за него. (Сякаш са създадени един за друг.) Отделят се сравнително лесно - тепърва ще развивам магнитната му сила, която кой знае за какво би ми послужила.
Не само заради адски адекватния актьорски състав (с едно изключение, виж надолу), но и заради самата история. Мрачен от първата до последната секунда, без излишни псевдогероични и романтични отклонения, държи те настръхнал до самия край.
Ако се чудиш дали филмът не е прехвален, имайки предвид, че доста от комплиментите са отправени към Хийт - ами не е. Просто човекът игра титанично и успя с лекота да пресъздаде болния образ на Жокера: "Because some men aren't looking for anything logical, like money. They can't be bought, bullied, reasoned or negotiated with. Some men just want to watch the world burn."
Единственото недоразумение за мен си остана Маги, въпреки че елиминирането на сладникавата Кейти Холмс е похвално.
За да не ти развалям удоволствието от филма, спирам да пиша. 10/10 - бягай да гледаш!
Вече мина половината лято, но повечето ми приятели продължават да липсват - учат, работят, стажуват, бригадирстват. Не остана с кой да се ходи на плаж, а морето все си е там и ни чака. Гледах скоро снимките от изминалите лета - били сме много по това време. Сега - ще се видим за няколко седмици, ще сбием случилото се с нас през последните месеци в няколко изречения и ще се позабавляваме, хвърляйки едно око на графика за следващата ваканция. Тъпото е, че той съвсем започна да ни се разминава.
Ясно е, че още мъничко и съвсем ще навлезем в същността на...живота? А на мен така ми се иска да забавя темпото и да избягам от отговорностите, които се очаква да поема. Придобитата по-голяма самостоятелност ме радва и стряска едновременно.
Бъдещето ми се е струва мъгляво и илюзорно, отъпкана пътека няма в никоя посока. А дали ще е можем да си отъпчем (по) една сами? Може да се окаже и съвсем различно - един ден да станем и да осъзнаем, че всичко вече се е случило, минало е толкова бързо покрай нас, че не сме забелязали.
Разхождам се навън, наоколо вървят 15-16 годишни младежи, които все още бързат да порастнат.
Все още не мога да реша, дали Анджелина Джоли или Меган Фокс ми харесва повече. Въпреки че напоследък все ги бутат на челни места в класациите, никак не е лесно да направя избор. Не че като реша, ще променя света, просто ей така - да знам, за вътрешна хармония.
Подозирам, че си мислиш - "Сега с какви глупости ме занимаваш?!" Оправданието е, че слънцето много ме напече и единственият екшън, който се случва, е шофьорският курс. Всяка сутрин ставам като грешник в 7, за да подкарам на магия колата, слушайки в продължение на час конско от инструктора. Започнах да се обучавам като кучето на Павлов - сутрин, 8, лампичката светва - каране+караница. Вампирски филми рядко са ме радвали особено, а какво остава за цял сериал. Започне ли Бъфи, убийцата на вампири - сменям с оттренирано движение канала и се моля да пуснат Малкълм. Друг е въпросът, че телевизорът все по-рядко бива пускан. Обаче: Меган Фокс, филм от създателите на Джуно - вълшебни думи, след година ще да се гледа. Снимките, които подредих специално за теб в хронологичен ред, видях при Perez.
Нямаме вода от около 2 часа. Вече съм изпаднала почти в криза. Всичко около мен, включително и моята особа ми се струва нечовешки мръсно. Не мога да погаля Моби, защото после няма къде да си измия ръцете - мокрите кърпички не са дотатъчно хигиенични. Дори и те биха ме изцапали допълнително с гадната течност, с която са напоени. И няма да има как да се измия. Вариантът да си "поливам" с бутилка с минерална вода никак не ми харесва, а и е доста труден за солово изпълнение. Ако беше зима липсата на H2O нямаше да е така болезнена, но в този ненормален пек, който е навън, се чувствам като в пустиня. Гледам си ръцете през 5 секунди и всеки път ми изглеждат все по-черни - побърквам ли се? Или се превръщам в представител на друга раса?!
Всичко у дома заварих по старому, с изключение на моята стая. И друг път съм надавала писък от някои действия на майка ми, но този път съм леко озадачена. Заварих етажерката с книги, дискове и разни други неща почти напълно пренаредена и аранжирана със снимки! Обяснението беше, че така й харесвало на нея. Еми да си я реди в нейната стая. Напълно съм за всичко да е подредено и чисто, но това вече е прекалено. Но тя никога няма да го разбере и ще продължи да ми нарежда банкнотите в портмонето по големина. Примерно. Хубавото е, че вече почти съм свикнала, а още по-хубавото - че в София домакинът съм аз, а тя - гостът. Улавям се на моменти, че съм попила силния й усет (ако може така да се нарече) за ред и не понасям хаос у дома. Обмислях отмъщение - да размеря дрехите във всички гардероби или пък кухненските съдове по шкафовете, но не съм толкова зла. Макар че определено дяволът беше дръпнат за опашката.
Напоследък в блога те занимавам предимно с моята особа - с риск да ти досадя. От друга страна, ако не се познаваме и не съм ти измрънкала всичко, за което пиша, дано не те натоварвам. Гледам да съм позитивна, доколкото мога. :)
Не е тайна, че обичам буквите. В предстоящите дни мисля да погълна значително количество от тях, по формата на интересни на пръв поглед четива. Някои събираха прах по време на сесията, но сега настъпи и техният час. На първо време ще утоля жаждата си с: Съвсем случайно я видях днес, а не знам защо, но книгите от това издателство са ми слабост. Дано да науча някой трик, който да приложа върху теб. Понеже съм почтена, ако го направя, ще си призная накрая в скоби. Не помня дали само съм казвала, не тук, или и тук (амнезия) за тази книга. Хуморът в нея е изключително интелигентен, четенето е истинско забавление. Забравих си я във Варна, ще я довърша скоро. Факт е, че самият Хари Потър е клекнал пред нея в Германия, също и Дан Браун, който следва да бъде забранен. Резюмето ме впечатли достатъчно, за да си я представя като подходящото четиво на плажа, под чадъра, със сладолед. Номер четири е доста добре пипната, държейки я в ръце изпитвам страхопочитание - красива e. Би било жестоко да бъде захвърлена на пода или да стои с прегъната страница до мястото, до където съм стигнала. За нея разбрах от интернет, авторката ми е напълно непозната. Оказа се, че това е четвъртата й книга. Има си и приятен сайт.
За пътуването утре съм приготвила тривиалния Гришам. Купувайки си последната му книга, момчето от книжарницата ме погледна леко със съжаление. На мен пък ми е интересна...
Напоследък съм толкова неадекватна, че дори не помня дали съм качила снимката във Flickr. Ако е там, понеже ме мързи да проверя, да кажем, че ще я затвърдиш. И аз съм така, какво да направя...
Оказа се, че ще остана в София не 2 дни, както очаквах, а малко повече. В тази връзка не бях планувала да купувам хранителни продукти, които после да нямам време да изям, да се развалят и изхвърля. А и не знам дали съм ти казвала, но никак не обичам да давам пари за храна. Ta - от 2 дни си правя невъзможни миксове: ориз с риба тон и сметанов сос, зеленчуци с миди и доматен. Надявам се да оцелея до петък - разполагам с банички, още зеленчукови смеси и спагети, всичко замразено и консервирано. Определено нездравословно, но поне не посягам наркоманизирано към солницата. Интересно е, че на малкото хора, които съм предлагала да опитат тези импровизирани манджички, все са им харесвали. Не знам как ти ще възприемеш едно такова ястие, но, в сравнение с моите комбинации, съм чувала за доста по-безумни като диня с хляб, картофи с ориз. Цялата тази бъркотия ми напомня за шведската маса от хотела ни в Испания, но и изобщо за всяка такава. Наблюдавах товарене на чиниите с абсолютно всичко, ядене на поразия на ненормални количества и съчетания от храна. Да се престориш на лаком, когато не си. Никак не е трудно.
Ден за лов на боровинки! Докато търся с бодра крачка неопетнено храстче, някои други вече лакомо берат. Накрая си намирам и аз... Доволни и отпочинали, седим и се чудим как беше паяк на немски. Аха - Spinne, ама кой да се сети, освен Марти и (Пре)Слав. Ахахаха.
Тъй като еуфорията от Испания започна да отминава, а и ме налегна летен мързел, предлагам да не те занимавам повече с това. Тук за последно ми се иска да ти покажа по-готините снимки, които успях да направя. Щяха да са повече, ако Кали не ми се цупеше, че снимам като невидяла - каквато бях буквално.
За да се ориентираш oтносно градовете, където снимах - виж съвсем кратката инфорация за Андалусия. Тъй като е лято, ще гледам до края му да ти спестявам дългите текстове, понеже аз самата не бих имала търпение да ги прочета.
Снимките обаче се оказаха доста, затова реших да ги кача във Flickr. Малко е мъчно да се разглеждат там, но не се сетих за друго подходящо място.
С коридата бях запозната само от филмите. На живо я видях сякаш във вариант за туристи.
Отидохме до арената, аз - превъзбудена от любопитство, Кали - настроена за ужасна гледка. На пясъка излезе жена, яздеща кон, под звуците на съвсем жив духов оркестър, свирещ 5 реда над главите ни. След нея се представиха двамата главни тореадори, които бяха деца(!), на не повече от 14-15 години. Следваха ги помощниците, които се различаваха по това, че плащовете им са розови, а не червени. (Червеният цвят бил избран, за да не личат по него петната от кръв...) След това започна същинската част. Пуснаха бик номер 1, леко дръглив, но достатъчно раздразнен. Първите минути го ядосваха само размахващите розови плащове, за да го изморят и подговят за срещата му с тореадора. След като животното бе разигравано достатъчно дълго в жегата, започна следващият етап от омаломощаването му. Включиха се и други участници, чиято цел бе да забият копия около и зад врата на бика, за да започне бавно, но сигурно да губи част от кръвта, съответно и силате си. На снимката горе в ляво се вижда една издадена част от ограждението на арената. Тя служеше за защита при неочаквано нападение на бика и липса на пространсвто за избягване на удара му. Един вид, винаги можеш да се скриеш, премятайки се професионално зад оградката. (къща) :) Ето така: Скоро излезе и едно от момчетата-тореадори. На арената останаха само той и бика. Стори ми се, че идеята на представлението бе да се бъде показано надмощието на човека над животното. През цялото време тореадорът сякаш предизвикваше бика, дразнейки го с насмешка и играейки си на малка война. Но от онези войни, в които победителят е предварително ясен, и го знае, за разлика от нищо неподозиращата жертва. 2 пъти се случи торедорът да попадне под разяреният бик. Веднага излязоха помощниците и отвлякоха внимание на животното, за да може той да се изправи и да поеме отново плаща си. Металната тръба, която придаваше форма и опора на плаща му отгоре, в последствие се замени от по-къса и остра сабя. Последната част беше най-жестока. Измъченият бик издаваше нереално смразяващи звуци, подсказващи предсмъртната му агония. Падна покорен като пред палач, загина от загуба на кръв, умора и нанесеният му последен удар - преразване на сънната(?) артерия. И така, 4 пъти, от "по-лесен" към по-огромен и разярен бик. След първото убийство се чувствах ужасно, после свикнах и на моменти откривах известна красота в представлението на тореадора.
Намерих по-подробно описание на коридата - виж Spanish-style bullfighting - има точни термини за разлика от моето наивно обяснение.
Това е може би най-точното ми и кратко мнение относно испанците, което успях да си съставя в рамките на седмица. Очевидно, не е окончателно.
Типичният испанец се представи като горд тъмен субект, не особено привлекателен. Определено обаче е късметлия, имайки предвид дамите, навъртащи се около него. Те са толкова впечатляващи, ще често затаяваш дъх, когато се разминете на улицата. Характерно и за двата пола е, че имат вграден мегафон, който неизменно прави разговорите им чуваеми в значителен радиус. Приликата с нас е огромна, що се отнася до показност, нахалство, мудност и изкоренена организационна способност. Само че при тях са доста по-усъвършенствани. Въпреки, че бях предупредена за местните черти, на място цари такъв хаос, че немец би се прострелял, обесил и удавил последователно от възмущение.
Градът, в който бяхме - Торемолинос, се конкурира по мръсотия със София. Оказа се, че е проспериращо малко градче(село?), пълно с местни мучачоси, пияни англичани и застаряващи ирландци, плахи чехи и големи тумби италианци. Застроен плътно с хотели и високи блокове около тях, така че живущите в последните да се наслаждават от терасите на припичащите се долу туристи.
Доколкото ми стана ясно, по крайбрежието има и доста по-луксозни местенца, но не това беше целта на нашата почивка. За сравниение - чадър и 2 шезлонга, при нас за 4 евро, стрували 4 пъти повече в съседното градче, Марбела, където ходели испанските звезди да се изфукат с новите си придобивки, било то яхти или пък любовници.
Не знам дали е характерна особеност, но грозни кученца, вързани на каишка и буквално влачени по корем между тълпите от хора бяха много популярни. Освен тях, имаше и някои, хм, по-особени домашни любимци. Ахахаха.
Не стига, че е прасенце, което грухтеше така мило, че и на мен ми се прииска да си имам, но и определено печелеше повече внимание (и храна) от кученцето. Крачетата му, които не се виждат, бяха боядисани в синьо.
Сега ще отида да си приготвя наново куфара за следващата дестинация, ще продължа да ти разказвам при първа възможност.
