Tuesday, August 19

The X files: I want to believe

И аз исках да повярвам, още докато гледах трейлъра преди месец, че чакането ще си струва. Но който много иска, му се случват едни други неща. Уж с прилична оценка, вторият филм, продължение на култовия сериал, се оказа прост.

Ако все пак мислиш да го гледаш - недей да продължаваш надолу. Макар че по-добре да четеш, за да не се ядосваш после в киното.

Възможно ли е в Досиетата Х да няма извънземни?! И нищо паранормално, ако не се брои смотан монах-педофил, който имаше 2-3 "видения" и един път му текна кръв от очите - чудо голямо. Скъли и Мълдър пък бяха толкова очукани от живота, че през половината филм изглеждаха като герои от латино сериал. Диалозите с всичките им душевни терзания мога да обобщя с измислен пример:

С.: "Мълдър, не ми е добре. Не знам какво не е наред." Двамата мълчат близо минута и се гледат в очите.
М.: "Нищо, аз все още искам да се кача на космическия кораб. Спасявай се сама." И Мълдър си излиза.
Така минава половината филм.

Жалко, че космически кораб нямаше. Титаничното зло, което бе преследвано, се оказа...група руснаци. Безумни идиоти, събиращи резервни части за своя изперкал шеф, който се подвизава под формата на една глава(!).

Мелодията, от която те побиват тръпки в началото на всеки епизод от сериала, тук изглежда сякаш Мълдър си я е сложил за ringtone. Със същия успех можеха да пуснат и Макарена. Вместо бяла светлина от небето и кацащи чуждоземци, най-страшното, което можеш да видиш е зли кучета и отрязана ръка. 3/10 и пак му е много.

4 comments:

Katz said...

Много забавна рецензия -- ще пропусна филма с усмивка :-)

DESi said...

Най-добре. :)

Marmalad Shipkofff said...

хахахх да ти кажа и не очаквах повече нищо, че сериалът ми е любим :)

DESi said...

Значи си реалист, а аз - заблудена...

 
Creative Commons License