Язовир Батак е огромен според моето скромно и невиждало много око. Цари приказна тишина, водата е спокойна, с плуваща в нея некълвяща риба.
Гледката от полюшващия се хамак към небето може да те накара да усетиш безвремието.
Сред нас не липсваха и фанатичните рибари. С много търпение, за седмица усилията им се увенчаха с трийсетина костура - по размер почти идентични с този от снимката.
Който не лови риба - се снима. (хе-хе)
Подслон намерихме самоинициативно, но изборът се оказа чудесен. С леко намигване към СОЦ/POP?-културата около рецепцията имаше няколко подобни инсталации.
На не повече от 30-40 минути туристически преход през планината (разбирай вървене пеша по горски баири) се намира курортът Св.Константин, без Елена. На полянка там видях издигнат необясним стълб към небето.
Веднага се сетих за първото изречение, но не мога да не споделя с теб мъжкарската снимка на Moby. След като я видят всички кучки ще са негови. :)
По път ни беше и нереалната Руска църква край Шипка. Мъчих се да открия снимката й, част от 360° България, но ето, че не успях. На нея се вижда от птичи поглед как, сред сиво-кафеникава пустош и растителност, се издигат златни кубета, дошли с телепорт от друга планета. Повече от красива е и вътре.
No comments:
Post a Comment