Sunday, August 17

Морски размисли (а страсти после)

До скоро не се бях замисляла сериозно по въпроса какво става, когато през лятната си ваканция нямаш достъп до морето. Или пък изобщо за неспособността да отидеш на плаж, когато си поискаш, просто защото трябва да бъхтиш повече от 2-3 часа до заветната цел. Би било перфектно, но басейнът не е еквивалент, дори и в задния ти двор. Да живееш по време на сезона в някой от Черноморските ни градове си е благо.

Откакто се помня всяко лято ни посещава букет от гости от различни краища, копнеещи да прекарат всяка слънчева минута на плажа. Подобно на туристи, кацнали от дъждовен Лондон, и те се препъват към плажа и кършат пръсти при появата на облаче в иначе ясното небе. Тази година с изненада отбелязвам, че ръстът на посетителите ни се увеличи на фона на по-малкото почиващи в града като цяло. До колко успявам да им покажа хубавата и лошата част на живота тук не зная. Но ми се струва, че се появяват (или пък преоткивам?) много места, които се струва да се видят и посетят. Нещо, което ме затрудни донякъде в София. Но пък там реваншът ми скоро предстои.

Във Варна определено прави впечатление, че не си на курорт, а в курортен град. За Бургас не мога да говоря, но се надявам да е също така. (Кажи ти!) Винаги, когато ти омръзне, можеш да избягаш от плажа и да се покриеш някъде на сянка, без да ти е скучно. И отново да си на спокойствие.

Последната третинка от ваканцията ми започна, докато й се наслаждавам, ще гледам да наминавам и тук.

2 comments:

Torbalan said...

Edin pich, Oskar beshe kazal, che vsi4ko dalech ot moreto e provinciq:) V tozi red na misli Sofiq e sred nai dulbokite provincii :D

DESi said...

Е, то при нас на фона на останалата част от света всичко е провинция, за съжаление.

 
Creative Commons License