малък опит за завръщане

endless soundtrack

Не мога да си представя живота без музика.

Когато съм щастлива,

когато съм тъжна

или пък сме заедно -

звучи все тя. Понякога само в главата ми. Но и в твоята.

Значи я чуваме заедно.

Сделано в России

от тук

Корабомоделизъм

Представи си, че имаш половин свободен ден всяка седмица, който можеш да посветиш на лично твое занимание. Такова, което няма да те натоварва, а тъкмо напротив - ще ти е интересно и ще го чакаш с нетърпение.

Какво би било то? Или вече е?

в понеделник

Ода за събота и неделя

О, дааа!

LEGOwelt

fix idea

Ходи ми се в Париж, болезнено много. Пак. Не знам защо.

Може би някой ден наистина ще остана там.

"А аз много държа на хигиената в междучовешките отношения..."*

Колкото и отпимистично и по детски наивно да звучи - така е. Всеки път по нещо в мен се счупва, когато приятел се окаже поредния псевдо такъв. Изобщо не държа да си обясняваме всеки ден колко се "обичаме", а репликата "ще се чуем" директно я вкарвам в графата с лъжи.

И понеже съм такава, които биха направили всичко, за хората, които обичам, заявявам, че пръста няма да си мръдна за никой, който не си го е мръднал за мен. Колкото и да ми е симпатичен, усмихнат, близък и ми се радва всеки път, когато ме види.

Мимолетният ми житейски опит показва, че хората са толкова объркани, комплексирани и неразбиращи сами себе си. И искат всичко, без да дадат нещо. Плаша се само от мисълта, че мога да очаквам всичко от всеки. Плаша се и от мисълта, че някой ме гледа в очите и ме лъже най-безсрамно. Съвсем различно е да кажеш нещо от това да го направиш. Второто обезсмисля първото и се запомня, а неизпълнените обещания разочароват. И те правят лъжец.

Не било зле да има две категории във facebook - приятели и познати. Нали?

За тази нова година не поздравих никой по собствена инициатива, извинявам се на тези, които заслужаваха (на брой максимум 10), а на останалите не се извинявам.

В заключение искам да напиша, че малкото, които са ме спечелили, ще получават много. Другите - само усмивки, от неискрените.

*цитат от, снимка от

Честита 2010.

Понякога обичам да снимам с телефона си. Понякога се сещам и прехвърлям снимките от него на компютъра. Стоят си в една папка, а разстоянието, което ги разделя, понякога е ден, понякога месеци. Не ги използвам за нищо, освен за спомен, затова често снимам откровени глупости.

Приятно ми е, макар че се случва и да боли, да ги разглеждам от време на време. В първия момент се опитвам да се сетя какво се е случило и защо съм решила да запомня този миг. Обикновено са мили хора или красиви детайли.

На някой от тях съм и аз, сама. Не винаги някой ме е снимал, случвало се е да го направя и сама, което не поощрявам (наистина). На самотните снимки обикновено няма усмивка.

Пожелавам ти винаги да има някой до теб, който да те снима, да те zoom-ва и фокусира с погледа си, а ти да се оглеждаш в него. И да виждаш обич.

photo by

Хаотичните размисли на една пътуваща дама

Обичаш ли да пишеш картички? Как изразяваш чувствата си към любимите хора? С думи ли? Или с действия? А трудно ли ти е? Случвало ли ти се е да искаш да направиш нещо, но да нямаш смелост? Изобщо, защо си мислиш, че има по-подходящ момент от веднага, щом ти хрумне нещо?

Мисля си, че е хубаво да поощряваме малките си странности и скритите копнежи да спрем да ги крием, защото иначе няма да сме щастливи. Притесняваш ли се, че те мислят за странник или дори луд? Без да си егоист, трябва да отделяш време на нещо, което те кара да се чувстваш пълноценно, защото в противен случай си просто поредният заменим и безличен човек.

Което не значи, че си лош или няма да те обичат. Просто няма да те запомнят за дълго. А споделената лудост е още по-голяма лудост! (оле!)

Lebensplaner

Наскоро разбрах, че теоретично има три момента в живота, когато можем да потънем в дълбока депресия. Сигурно някой от тях вече хлопа на вратата, но ако още нищо не си го чул (браво на теб!) - ще помогна.

Може да ти се случи една голяма депресия след като завършиш, щом като се ожениш (ако си жена, естествено искаш всичко, още - и след раждане), последно когато почине половинката ти.

Относително наскоро ми предстои една от тия хитови крачки в живота, затова се замислих за вариантите.
Завършвам, нямам работа, взимам, че се женя за мъж-идиот, раждам му близнаци, той умира в катастрофа: план максимум.
Завършвам, намирам си веднага страшна работа, не се женя, няма кой да ми умре: план минимум.

Средните положения са много. Дали са по-реалистични, или пък задоволителни, не мога да кажа, защото нямам ни най-малка представа. Никъде не може да се намери Lebensplaner.

23+

Сестра, ножици!

Мисля си, че все се стига до момент, в който хората започват да правят дрехите, а не обратното. С мисълта Leute machen Kleider ме грабна и случайно попаднала ми картичка, посвещаваща в нова малка страст.

Списанието CUT, нещо като Burda за поколенията жени преди теб, е страхотно. Особено ако имаш време да си играйкаш и да си майсториш нещица от хитрите идеи там. На всичкото отгоре освен с "плетиво", разполага и с интересно четиво.

Режи смело.

Из "Хигиена на девойката"

Запазването на девствеността на девойката не е отживял предразсъдък, а една разумна традиция, запазена през вековете и достигнала до наши дни.

През време на менструацията и здравата девойка трябва да се пази от силни преживявания, да не чете вълнуващи книги, да не гледа силно драматични филми и пиеси.

Леко замаяна от спиртните напитки, девойката губи будното си внимание и естествената си стеснителност и не може да си дава ясна сметка какво върши.

Колко много истина има в съвременния наш израз "моята другарка"! Жената е и трябва да бъде истинска другарка в живота, във всички успехи и изпитания.

Трябва да се знае обаче, че самозадоволяването води до нервно дразнение и понижава не само физическата, но и умствената работоспособност.

Не случайно се казва, че бельото е паспорт на здравната култура.

Когато у един младеж и у една девойка е налице взаимно желание да флиртуват, явно е, че те спадат към ония повърхностни личности, които от безделие търсят краткотрайни развлечения.

новина

С неприкрита радост трябва да съобщя, че Зайо е възродил блога си.

Още повече се радвам, че успяхме да си попростеем с него лятото, макар и за малко.

Мисля, че би се гордял с мен:

есен

"Правейки секс с жените, ти взимаш реванш за предишните си поражения."

Elegy е красив романс, отблъскващ те от прояви на слабост и привличащ с огромната сила на Пенелопе.

В тази връзка, The other man е първият хубав филм с Антонио Бандерас, един ъгъл от любовен триъгълник.

Събота и неделя щяло да вали.

В отговор на запитване

Ето, пак пиша в блога. Добре, че Митко ми даде отправна точка, защото в противен случай не знам кога щях да имам идея за нещо ново тук. Тъй и тъй,

I ♥:

Рижави коси и лунички.
Може и поотделно. Сигурно защото рижавите хора не били съвсем наред? Или защото ми се иска да имам поне едно от двете, но уви, забъркана съм от друга боя.

Необичайни комбинации.
Без значение дали става дума за дизайн, облекло или пък храна, невъзможните ансамбли винаги са ме провокирали. Когато намеря ново и нетипично приложение на дадена вещ, направо умирам от кеф, че съм се сетила. Интересно е, че с колкото по-малко неща разполагам под ръка, толкова по-изобретателна съм и по-готино ми се получава. Един вид less is more.

Семплост.
Струва ми се, че силата на цветовете е достатъчна, за да се подчертае всяка индивидуалност, стига човек да знае как да си служи с нея. Омръзнаха ми картинки, щампи, многото аксесоари и ненужни боклучки. (за тази последната дума не съм убедена, че съществува) Колкото по-небрежно и неподправено красиво изглежда нещо, толкова повече ме привлича.

Да се разбирам с някого без думи.
Безценно. Толкова е рядко, че всеки път е събитие.

Усмивки.
Обичам да се усмихвам на хората и да получавам същото в замяна. Обичам да мога да зарадвам някого и да прочета това в очите му. Някъде бях чела, че е естествен рефлекс да отговориш на усмивката с усмивка. Там пишеше също как да разберем дали е искрена.

Остаряване.
Хубаво е, когато нещо красиво се променя с годините. Обичам да наблюдавам процеса. Времето, отпечатало се върху лицата на хората, малките им бръчици и бели косъмчета, избелялата табла на спалнята ти, белезите по колената, дупката на любима тениска, изтъркалите се от носене гуменки и така до безкрай. В тази връзка отбелязвам, че не ме е страх да остарея. Оле!

Сещам се за още милион неща, затова просто ще спра тук. Знам, че и ти обичаш поне част от тях, затова и наминаваш тук.

Без драми, да се готвят Даниел,Радо,Антония,Мила,Иво.

поумнях...

...а сега отивам да оглупея. :)

неписано

брой статии в блога = 1/време+щастие

the gossip