Tuesday, December 2

Делнично/Дневнично

След 5 часа сън преливам от енергия. Навън е тъмно, но топло. Позволявам си леко шляене, вече би трябвало да знаеш за предимствата на ранното ставане. Купувам любимо списание и го прегръщам като трофей, защото рискувам да разсече тялото ми по диагонал, ако го нося в чантата.

Колко е хубаво само, когато някой ти каже още в понеделник, че се радва, защото седмицата му е започнала с теб. А когато го чуеш неколкократно - иде ти да се разтопиш като шоколад върху палачинка. И искаш да заразиш всички, с оптимизъм.

Разминавам се с доста хора сутрин - един ден може би ще ми липсват тези ранни разходки. Все още е мрачно и притихнало, можеш необезпокоявано да се потопиш в малките улички и да се препъваш по неравностите на паветата им без да те видят. Наоколо се разнасят димящи кафета и безплатни вестници, зяпам разсеяно витрините на симпатични малки магазинчета за какво ли не, не пропускам да регистрирам критично и собственото си отражение в тях. Вниманието ми привличат прясно залепени афиши, красиви елементи по рухнали сгради и вглъбен работник, доставящ щайги с питки за дюнери. Кучкарите следват отегчено любимците си, лелички продават топли гевреци по ъглите. Вървейки, подреждам задачите за деня по приоритет, започвам и малко да огладнявам. Татковци водят за ръка дечица на градина, а невръстни ученички на групички цупят гланцираните си устни.

Понякога, вместо да слушам музика и да се крия зад слънчеви очила, предпочитам да се движа сред уличните шумове и под съпровода на потракващи дамски токове. Усмихвам се, когато на пешеходна пътека ми направят предимство, а слънцето вече се показва и ме заслепява приятно.

Казах ли, че съм щастлива?

1 comment:

Marmalad Shipkofff said...

Много обичам да НЕ нося очила през слънчавите зимни дни... уникално е!!! Бъди щастлива :)

 
Creative Commons License