Преди заминаване

Все пак довечера ще летим за Будапеща. Кученцето поверяваме на бабини грижи, а баба си го обича като внуче. Багажът е почти готов, килограмажът му обаче ми е съвсем неизвестен.

Прекаленото обикаляне това лято започна да ми омързва и еуфорията от иначе доста интересните места, които ще видя за пръв път, не е толкова голяма. Номадът в мен се поизмори, иска му се да намери постоянно убежище и да се установи, поне до зимата. А тя все още е далече, преди това предстоят приятни срещи и некултурни мероприятия, запланувани отдавна.

Теоретично самотното лято се оказа повече от оживено, а предстоящите неизвестни величини винаги вълнуват. Защото най-важно е да има тръпка, нали. В този ред на хаотични мисли те оставям на спокойствие, но само след като видиш плюшеното alter ego на чичо Карл.

Stolen jewels

Намерени чрез Google и взети назаем под формата на нискорезолюционни картинки, "откраднатите" бижута биват дообработени и разпечатани върху кожа.



Още хитри хрумвания - при Mike&Maaike.

Ето, че не закъсня

Moby е болен, доколкото разбрах от форумите, засегнали заболяването му, или предстои дълго лечение и животното се излекува, или умира. Безсилен е ядът ми, изпълнен със скръб, че в продължение на 4 месеца бе воден на лекар, без да му се постави елементарната правилна диагноза. Докато той се е влошавал през цялото това време.

Трябваше утре да заминем на екскурзия, при тези обстоятелства не желая.

What a beauty!

Без значение как ще се представи Australia на широкия екран, не можеш да не признаеш с ръка на сърце, че Никол и Хю ще се пръснат от красота. Съмненията ти веднага разсейвам с неоспорими доказателства.

Lily

Не обичам да ти представям песни, на които не можеш да се насладиш и визуално, но нямам търпение за тази. Fuck you very much звучи толкова нежно и небрежно, че неусетно ще я затананикаш, било то и в лицето на някой заслужил си го. Госпожица Allen очаква да я чуеш.

The X files: I want to believe

И аз исках да повярвам, още докато гледах трейлъра преди месец, че чакането ще си струва. Но който много иска, му се случват едни други неща. Уж с прилична оценка, вторият филм, продължение на култовия сериал, се оказа прост.

Ако все пак мислиш да го гледаш - недей да продължаваш надолу. Макар че по-добре да четеш, за да не се ядосваш после в киното.

Възможно ли е в Досиетата Х да няма извънземни?! И нищо паранормално, ако не се брои смотан монах-педофил, който имаше 2-3 "видения" и един път му текна кръв от очите - чудо голямо. Скъли и Мълдър пък бяха толкова очукани от живота, че през половината филм изглеждаха като герои от латино сериал. Диалозите с всичките им душевни терзания мога да обобщя с измислен пример:

С.: "Мълдър, не ми е добре. Не знам какво не е наред." Двамата мълчат близо минута и се гледат в очите.
М.: "Нищо, аз все още искам да се кача на космическия кораб. Спасявай се сама." И Мълдър си излиза.
Така минава половината филм.

Жалко, че космически кораб нямаше. Титаничното зло, което бе преследвано, се оказа...група руснаци. Безумни идиоти, събиращи резервни части за своя изперкал шеф, който се подвизава под формата на една глава(!).

Мелодията, от която те побиват тръпки в началото на всеки епизод от сериала, тук изглежда сякаш Мълдър си я е сложил за ringtone. Със същия успех можеха да пуснат и Макарена. Вместо бяла светлина от небето и кацащи чуждоземци, най-страшното, което можеш да видиш е зли кучета и отрязана ръка. 3/10 и пак му е много.

Радио.

Новата ми музикална страст се оказа не новият (и за съжаление несъществуващ) албум на Amy Winehouse, а радио Jazz FM.

И сега тъкмо исках да ти дам линк, за да можеш да си го пуснеш и да прецениш, когато попаднах на сензационна новина. Иначе можеш да прослушаш и да ти допадне.

Слабо запозната съм с Jazz музиката, а се радвам толкова, колкото при откриване на нов страхотен изпълнител. Приятно е да отбележа, че стилът е изключително разнообразен и все още не съм попадала на неприятни за нежните ми меломански уши негови подразделения. Точното описание на това, какво изпитвам докато слушам, споделих наскоро на друго място, на теб оставям на откриеш своето усещане. Най-малкото е различно от музиката, която би звучала в по-голямата част от ежедневието ти.

А като се върна назад - в училище имах да подготвям доклад за Сачмо...

Морски размисли (а страсти после)

До скоро не се бях замисляла сериозно по въпроса какво става, когато през лятната си ваканция нямаш достъп до морето. Или пък изобщо за неспособността да отидеш на плаж, когато си поискаш, просто защото трябва да бъхтиш повече от 2-3 часа до заветната цел. Би било перфектно, но басейнът не е еквивалент, дори и в задния ти двор. Да живееш по време на сезона в някой от Черноморските ни градове си е благо.

Откакто се помня всяко лято ни посещава букет от гости от различни краища, копнеещи да прекарат всяка слънчева минута на плажа. Подобно на туристи, кацнали от дъждовен Лондон, и те се препъват към плажа и кършат пръсти при появата на облаче в иначе ясното небе. Тази година с изненада отбелязвам, че ръстът на посетителите ни се увеличи на фона на по-малкото почиващи в града като цяло. До колко успявам да им покажа хубавата и лошата част на живота тук не зная. Но ми се струва, че се появяват (или пък преоткивам?) много места, които се струва да се видят и посетят. Нещо, което ме затрудни донякъде в София. Но пък там реваншът ми скоро предстои.

Във Варна определено прави впечатление, че не си на курорт, а в курортен град. За Бургас не мога да говоря, но се надявам да е също така. (Кажи ти!) Винаги, когато ти омръзне, можеш да избягаш от плажа и да се покриеш някъде на сянка, без да ти е скучно. И отново да си на спокойствие.

Последната третинка от ваканцията ми започна, докато й се наслаждавам, ще гледам да наминавам и тук.

Матрьошка

от Glossy през Списание 1

На пост

Yelle - Ce jeu

Отново песничка на френски, този път с участието на симпатичната Yelle и изобилие от лятно настроение. Истинското име на изпълнителката всъщност е Julie, а псевдонимът й е акроним на "You enjoy life". Достатъчно, за да открива концертите от Европейското турне на Mika миналата година.

Щрак-щрак

Малко снимки от Батак!

Язовир Батак е огромен според моето скромно и невиждало много око. Цари приказна тишина, водата е спокойна, с плуваща в нея некълвяща риба.

Гледката от полюшващия се хамак към небето може да те накара да усетиш безвремието.

Сред нас не липсваха и фанатичните рибари. С много търпение, за седмица усилията им се увенчаха с трийсетина костура - по размер почти идентични с този от снимката.

Който не лови риба - се снима. (хе-хе)

Подслон намерихме самоинициативно, но изборът се оказа чудесен. С леко намигване към СОЦ/POP?-културата около рецепцията имаше няколко подобни инсталации.

На не повече от 30-40 минути туристически преход през планината (разбирай вървене пеша по горски баири) се намира курортът Св.Константин, без Елена. На полянка там видях издигнат необясним стълб към небето.


Веднага се сетих за първото изречение, но не мога да не споделя с теб мъжкарската снимка на Moby. След като я видят всички кучки ще са негови. :)

По път ни беше и нереалната Руска църква край Шипка. Мъчих се да открия снимката й, част от 360° България, но ето, че не успях. На нея се вижда от птичи поглед как, сред сиво-кафеникава пустош и растителност, се издигат златни кубета, дошли с телепорт от друга планета. Повече от красива е и вътре.

Пийни си

Опитвайки се да утоля жаждата си, попаднах да приятната бяла течност, на вкус премерено солена, на количество - доволно много (500ml). Представям ти айран Милк кис, обогатен с калций. На теб оставям да го откриеш някъде случайно, имайки предвид, че с повишена концентация бе забелязан около Пловдив.

След тази почти непосилна задача идва и второ ми предложение, което, да си призная, все още и за мен е загадка. Но е доста атрактивно на фона на тотално липсващото разнообразие при негазираните безалкохолни напитки. Минералната вода с плодов вкус най-накрая дойде и тук - с уточнение, че е българска и изворна. Все още не съм я виждала строена до безвкусните си роднини, но скоро ще я издиря в някой от обектите на наскоро взривяваната верига.

Мислил ли си да откажеш колата?

Привет

Очаквай скоро поредното включване от конника без глава. Завърна(х) се.

...

Когато съм жестока към хората, които най-много обичам, зная, че ще ми се върне стократно по-силно от самия живот. Просто стоя и очаквам последствията. Понякога закъсняват, но винаги идват. Иронията е, че оставаме наранени и празни отвътре, а всичко останало губи смисъл и се размазва.

Няма да ме има известно време тук, прости ми.