Wednesday, May 18

За моите приятели

Няма да ви кажа, че имам много приятели. Всъщност имам много симпатични познати, сред които на пръстите на едната си ръка събирам приятелите. Винаги ми се е струвало трудно да намеря сродна душа, затова и не съм си го поставяла за цел. Когато срещна такива хора, се случва така, че и те са срещнали мен, и се разбираме без думи.


 


























Много е тъжно, когато приятелите ти са далече от теб, защото за съжаление става все по-трудно да се виждате, а с чуването по телефона не виждащ очите им, нито можеш да ги прегърнеш.
С напредването на т.нар. живот, пътищата започнаха да ме разделят с много приятели. Надявам се да се появяват нови, както и старите да се завърнат.

Мислете му - нови и стари!

6 comments:

Katz said...

Мислим денонощно.

anchett said...

прегръщам те, ей!

DESi said...

Радвам се! Както и за другите мишоци, които си мълчат и не коменатират. :)

CveTiTyYy said...

Галя ми каза за новостите...моят БГ тел е он постоянно, можеш да ми се обадиш и на мен! ;)
Целувам те

b a t z e t o said...

Пътища много, хора идват и си отиват от живота ни... но винаги остават онези спомени, онези мигове, в които разбираме кои са истинските ни приятели, тези, които са ни оценили като такива, тези, които ще останат завинаги в сърцето ни... без значение, кога, как и по какъв повод съдбата отново ще ни събере!

Anonymous said...

Ех жени! Какво ли знаете вие за приятелството?! Особено пък ти, Деси :)

 
Creative Commons License