Няма да ви кажа, че имам много приятели. Всъщност имам много симпатични познати, сред които на пръстите на едната си ръка събирам приятелите. Винаги ми се е струвало трудно да намеря сродна душа, затова и не съм си го поставяла за цел. Когато срещна такива хора, се случва така, че и те са срещнали мен, и се разбираме без думи.
Много е тъжно, когато приятелите ти са далече от теб, защото за съжаление става все по-трудно да се виждате, а с чуването по телефона не виждащ очите им, нито можеш да ги прегърнеш.
С напредването на т.нар. живот, пътищата започнаха да ме разделят с много приятели. Надявам се да се появяват нови, както и старите да се завърнат.
Мислете му - нови и стари!
6 comments:
Мислим денонощно.
прегръщам те, ей!
Радвам се! Както и за другите мишоци, които си мълчат и не коменатират. :)
Галя ми каза за новостите...моят БГ тел е он постоянно, можеш да ми се обадиш и на мен! ;)
Целувам те
Пътища много, хора идват и си отиват от живота ни... но винаги остават онези спомени, онези мигове, в които разбираме кои са истинските ни приятели, тези, които са ни оценили като такива, тези, които ще останат завинаги в сърцето ни... без значение, кога, как и по какъв повод съдбата отново ще ни събере!
Ех жени! Какво ли знаете вие за приятелството?! Особено пък ти, Деси :)
Post a Comment