За моите приятели

Няма да ви кажа, че имам много приятели. Всъщност имам много симпатични познати, сред които на пръстите на едната си ръка събирам приятелите. Винаги ми се е струвало трудно да намеря сродна душа, затова и не съм си го поставяла за цел. Когато срещна такива хора, се случва така, че и те са срещнали мен, и се разбираме без думи.

 

Много е тъжно, когато приятелите ти са далече от теб, защото за съжаление става все по-трудно да се виждате, а с чуването по телефона не виждащ очите им, нито можеш да ги прегърнеш.

С напредването на т.нар. живот, пътищата започнаха да ме разделят с много приятели. Надявам се да се появяват нови, както и старите да се завърнат.

Мислете му - нови и стари!

У дома!

Домът ми е там, където са хората, които ме обичат.
A какво, ако са на няколко места? :)

Снимката е от Варна.

В-Пловдив-е-много-готино

Имат си мост, опасан с катинари на влюбени.

 Имат си стар град и компактен център с арт изненади по тесните улички, и арменци.

 Имат си страшно кафене с висока концентрация на симпатични хора, "Май" и "Сариев".

 Имат си и каузи.

И не е далече.

Хората на Мадрид

Мадрид е един изключително величествен град, с жители, които в този ден изглеждаха по-особено. Или може би просто се получиха снимки, пресъздаващи вътрешната ми представа за интересни хора. Разнообразно, нали?

Прозорците

"Обикновените служат на хората да виждат навън, докато френските им служат да бъдат видени от улицата, те достигат до пода, така че съседите могат да забележат хубавите обувки, които обитателите на вилата носят даже когато са си вкъщи."

Стига да се осмелиш да погледнеш през прозореца на някой, можеш да видиш вътре как той се усмихва, как чете книга или просто как се държи като влюбен. Споделянето на щастливите мигове е удоволствие, докато моментите на колебание и размисли принадлежат индивидуално и никой не може да те разбере, нито да ти "влезе в обувките".

С горното сложно изречение искам просто да кажа, че понякога идват в моменти, в които сядаш някъде сам и се замисляш какво искаш да ти се случи от тук нататък, какво трябва да промениш (и в себе си) и какво да запазиш.

цитатът е от Кралска воля, Амели Нотомб

Стъпки в пясъка

Е много хубав български филм. 

След като гледах Иван Бърнев в "Полет над кукувиче гнездо", а по-рано и в "Козелът" (един странен филм), се убеждавам, че особената му физиономия въздейства. Затова да гледаш филма.

Освен това и "Служих на английския крал" пак с него . И той е хубав.

Песен за понеделник рано сутрин

Още няколко часа до него. До тогава - поздрав, а и искам такива тръбички!

План за петилетка

Здрасти, 

дописа ми се в блога, затова си изливам по-долу актуалните мисли.

Всички, които завършиха и си намериха веднага работа, при това им харесва и могат да се издържат сами от нея, нека да вдигнат ръка. Изборът на специалност в университета, когато си на 18, естествено е свързана с това, което те интересува и ти харесва тогава. Учиш, относително необезпокояван, паралелно дори си изкарваш пари на някоя студентска работа. Живееш в света на студента, чиято цел е да завърши образованието си. Имаш лятна ваканция, както и зимна. 

И ето, че най-накрая си завършил. Всички работодатели търсят хора със стаж или опит в съответния бранш, трябва и езици да знаеш. Ходиш на стажове, на курс по английски, усъвършенстваш се. Събираш смелост и кандидатстваш за работа. Пускаш си автобиографията, следиш редовно обявите - кандидастваш на поне три места, може и на 300, ако си следвал някаква икономика. Отговарят ти от едно. Отиваш на интервю, минава добре по твоите неопитни критерии. Прибираш се и чакаш - да ти се обадят разбира се. Никой не ти се обажда, дори не ти пишат мейл с отказ.

В реалността е трудно. Понеделик-петък си зает (при добро стечение на обстоятелствата) по поне 8 часа. Вечер си скапан, а приятелите ти са в същото положение и започваш да ги виждаш по-рядко, после само ги чуваш.

А някога имаше мечта да си велик...нещо си? Творческите натури започват да стават по-практични, емигрират или работят за без пари, за каузата.

Подреждат ли ти се плановете от преди 5 години? Или планът беше съставен само до края на 2010 г.?