"Обикновените служат на хората да виждат навън, докато френските им служат да бъдат видени от улицата, те достигат до пода, така че съседите могат да забележат хубавите обувки, които обитателите на вилата носят даже когато са си вкъщи."
Стига да се осмелиш да погледнеш през прозореца на някой, можеш да видиш вътре как той се усмихва, как чете книга или просто как се държи като влюбен. Споделянето на щастливите мигове е удоволствие, докато моментите на колебание и размисли принадлежат индивидуално и никой не може да те разбере, нито да ти "влезе в обувките".
С горното сложно изречение искам просто да кажа, че понякога идват в моменти, в които сядаш някъде сам и се замисляш какво искаш да ти се случи от тук нататък, какво трябва да промениш (и в себе си) и какво да запазиш.
цитатът е от Кралска воля, Амели Нотомб
No comments:
Post a Comment