Friday, May 29
Thursday, May 28
Revolutionary road
Бързам да споделя филма, докато съм му подвластна.
От какво бяга двойка като вас?
Не бягаме.
- Тогава защо Париж?
Друг начин на живот.
- Може би бягаме. Бягаме от безнадеждната празнота на живота тук.
Само че на Франк не му стиска? и вместо това избира повишение/пари/власт/любовница с успокояващата съвестта му мисъл, че така ще осигурява по-добър живот на двете си деца и съпруга, която чака трето.
Животът на Ейприл е разбит на парчета, а съпругът й само допринася за раздробяването им до по-малки късчета.
Колко жалко е това. Колко глупаво. Да насочиш цялата си надежда...към обещание, което не е дадено.
Разбираш ли, Франк знае какво иска. Той откри своето място. Добре му е. Женен, с две деца. Би трябвало да е достатъчно. Поне за него. И той е прав. Никога не сме били специални или избрани или нещо подобно.
Напротив, такива сте. Вие...вие сте Уилър. Вие сте страхотна двойка, всички го казват.
Виждам какво ни очаква. Не мога да спра да го виждам. Не мога да замина. Не мога да остана. Безсмислено е.
Както е безсмислено да ти казвам и края на филма, не е от щастливите. Но не може да не го гледаш.
От какво бяга двойка като вас?
Не бягаме.
- Тогава защо Париж?
Друг начин на живот.
- Може би бягаме. Бягаме от безнадеждната празнота на живота тук.
Само че на Франк не му стиска? и вместо това избира повишение/пари/власт/любовница с успокояващата съвестта му мисъл, че така ще осигурява по-добър живот на двете си деца и съпруга, която чака трето.
Животът на Ейприл е разбит на парчета, а съпругът й само допринася за раздробяването им до по-малки късчета.
Колко жалко е това. Колко глупаво. Да насочиш цялата си надежда...към обещание, което не е дадено.
Разбираш ли, Франк знае какво иска. Той откри своето място. Добре му е. Женен, с две деца. Би трябвало да е достатъчно. Поне за него. И той е прав. Никога не сме били специални или избрани или нещо подобно.
Напротив, такива сте. Вие...вие сте Уилър. Вие сте страхотна двойка, всички го казват.
Виждам какво ни очаква. Не мога да спра да го виждам. Не мога да замина. Не мога да остана. Безсмислено е.
Както е безсмислено да ти казвам и края на филма, не е от щастливите. Но не може да не го гледаш.
Wednesday, May 27
suddenly, ... completely.
Освен жизненоважните удоволствия (на брой 2), при повече свободно време бих искала да имам ето такъв блог:
THEM THANGS
Oще не съм разгледала всичко, но е доста пристрастяващ.
Friday, May 22
Хм
Не е лесно да живееш далеч от любимите ти хора. Случва ли ти се, погълнат от ежедневни грижи, да забравиш да им се обадиш, и така няколко дни подред? През това време знаеш, че те често поглеждат телефона с надежда да иззвъни. Понякога хващат слушалката и малко им остава да наберат номера ти, но се отказват, знаейки, че може да ти пречат, както често им казваш.
Глупаво е да мислиш, че без да полагаш постоянни усилия, можеш да имаш (едновременно?) щастливо семейство,
страхотни приятели, които да те приемат такъв, какъвто си,
и партньор, при вида на който се втурваш да си миеш ръцете.
Но нищо не ти пречи да се клонираш, опитвайки.
Може ли разстоянието да раздели хората психически един от друг? I don't think so. Но пък времето може.
Глупаво е да мислиш, че без да полагаш постоянни усилия, можеш да имаш (едновременно?) щастливо семейство,
страхотни приятели, които да те приемат такъв, какъвто си,
и партньор, при вида на който се втурваш да си миеш ръцете.
Но нищо не ти пречи да се клонираш, опитвайки.
Може ли разстоянието да раздели хората психически един от друг? I don't think so. Но пък времето може.
Wednesday, May 20
Monday, May 11
здрасти (пак)
Брей! -- а тук все още минавали хора, при това приятни на брой. (благодаря ви, май не бях очаквала)
Ще се опитам посещенията да не са напразно, просто ми дайте щипка време и доза вдъхновение. Например това:
Ще се опитам посещенията да не са напразно, просто ми дайте щипка време и доза вдъхновение. Например това:
Subscribe to:
Posts (Atom)
