по-неделник

снимка от

Ще ти кажеш, тая пък само книги чете и филми гледа. Да, ама не -- всъщност върша велики тайни дела, с които да спася света. Докато правя това, ми остана време и за 18% сиво, за който Дими вече нанаде вик.

Но да си кажа и аз. В процеса на четене на десетки книги придобих (притеснителния?) навик да сгъвам ъгъла на всяка страница, където нещо ме впечатли. Намирам го за по-удобно пред алтернативата да го подчертая, най-малкото защото после по-лесно се намира. Има книги, които съм нагънала на едно-две места, а други на повечко. Един ден като стана бабичка ще ги отварям и зачитам, опитвайки се да си спомня какво толкова ме е развълнувало между редовете.

18% сиво е книга, която, ако можех, бих нагънала като ветрило от лист а4, каквито си правихме преди като малки.

Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

Миналата седмица ме напусна само физическата й проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.

-...знаеш ли...ако един ден спреш да ме разсмиваш, ще те напусна
-и ще си потърсиш някой друг смешник?
-не. просто ще те напусна