Нямам какво да правя -- пиша си в блога.
След дълга дискусия, редуваща се е с вкусна храна, от която ми се повръща, затвърдихме желанието ни да се женим и да родим деца. И да не ни се повдига от мъжете до нас, сякаш са само донор.
Погледнах я в навлажнените й очи, не знам дали тя забеляза, че и моите са такива, но се разбрахме и без думи.
Това е положението, някой да влиза, твърдо и без да излиза.
В един момент бях намразила тази песен. Всъщност си е прекрасна.
3 comments:
Върхарска песен! Каня те да поскачаме на нея :)
Е, намразила! Засрами се. :). Песента фтв!
Свързвах я с разни тъжни неща просто.
Обаче сега ми дава егати пауъра. :)
@Радо - само кажи кога. ;)
Post a Comment