daily inspiration

Когато ме мързи да обяснявам на дълго и широко за нещо тук, обичам да ти пускам песнички. Така музиката прави всичко вместо мен. Чиста работа. Остава само да слушаш.

If I get old, old fashioned
Would you get old, old fashioned with me?

:)

I put my soul in what I do

Фармацевтична индустрия

ТУК

Yo!

Сънувах, че ми предлагат работа като dj. Защото естествено не съм, щях да пускам само в понеделник(!). Логичното обяснение бе, че тогава в заведението не идват много хора, но пък моята музика, която щяла да е "слънчева" трябва да привлече именно тогава нови посетители. Концепцията беше такава, че тогава ще има и някакво супер свежо меню. Изобщо -- да се излъчва оптимизъм и добро настроение във всички посоки, ето защо имах за задача да си подбера и подходяща музика. И май бях съгласна?

Можеше дори да им потанцувам като се замисля.

Слънчев понеделник, моля. :)

can't stop the music

картинка*красота**

*назаем от
**Ани си я бива.

Под носOT ни

Къде е щастието?

sweetwords for the sour

Наоколо е лудница. Всички са по-лу-дя-ли -- сборното ми понятие за объркани, неразбрани, самотни, тотално изгубени в превода, уплашени.

Често ми казват у дома, че камбаната не бие втори път за глухите бабички.

Но пък те може да са със слухов апарат!

Останалото е порно.

Дали?

петък 13, а пък събота -- 14, nice!

Р: трябва да измислим какво ще правим на 14
Р: бахти тъпия ден
Р: :D
Д: LOL
Д: (rofl)

И след като ми стана толкова смешно, че така единодушно споделям мнението ти, ето и малко забавни картички по втория повод.









всичко от тук

А днес няма да се случи нищо лошо, много ясно.

cute

(хи-хи) :)

"Guy who?"

още

ELEKTRÖ BONUS

И за да придобиe импровизираният ми поздрав към теб завършек -- ти пожелавам да се чувстваш като в текста:

Du Du Du Du Du Du Du Du Du
Du Du Du Du Du Du Du Du Du

I´m singin´ in the rain
Just singin´ in the rain,
What a glorious feeling,
And I´m happy again.
I´m laughing at clouds
So dark, up above,
The sun´s in my heart
And I´m ready for love.

Let the stormy clouds chase.
Everyone from the place,
Come on with the rain
I have a smile on my face.
I´ll walk down the lane
With a happy refrain
Just singin', singin' in the rain.

Dancing in the rain.

I'm happy again.

I'm singin' and dancin' in the rain.

Dancin' and singin' in the rain.

p.s. Това не е блог за крака. :)

socks-to-make-you-smile@tokuda

Егати

На заветния 8-ми февруари 92 човека са посетили тоз' блог. И са циклили тук средно по минута и половина.

[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: of, аma...tova sa poreden pyt dokazva, che moje da se vqrva edinstveno na roditelite i nai-blizkite priqteli...
[08.2.09 г. 23:03] Desi: е да де
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ostanaloto e vyzduh pod nalqgane..
[08.2.09 г. 23:03] Desi: ама не мога да си легна с никой от тях
[08.2.09 г. 23:03] Desi: нали
[08.2.09 г. 23:03] Desi: :)
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ahhaha
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ei prase
[08.2.09 г. 23:04] Cvetelina: :)
[08.2.09 г. 23:04] Desi: еми да
[08.2.09 г. 23:04] Desi: ще си умра сама
[08.2.09 г. 23:04] Desi: и перфектна

Драма, драма. Да си умреш. От смях(?).

Нова публикация

Нямам какво да правя -- пиша си в блога.

След дълга дискусия, редуваща се е с вкусна храна, от която ми се повръща, затвърдихме желанието ни да се женим и да родим деца. И да не ни се повдига от мъжете до нас, сякаш са само донор.

Погледнах я в навлажнените й очи, не знам дали тя забеляза, че и моите са такива, но се разбрахме и без думи.

Това е положението, някой да влиза, твърдо и без да излиза.

В един момент бях намразила тази песен. Всъщност си е прекрасна.

кошмар

Добре, че все пак имам блог, за да мога да се оплаквам от ужасните неща, които ми се случват вече наистина незаслужено.

Малко преди 4 сутринта е, а през прозореца виждам пълната луна. Главата ми ще гръмне, коремът ми е на топка. Нужно ли е да казвам, че не мога да спра да плача? Този път ще е толкова нечовешки трудно евентуално някога да преодолея случилото се, че съвсем ще се превърна в празен човек. На глупавата явно възраст от 22 съм казвала "обичам те" 3 пъти с чиста съвест. И всеки път боли още повече -- наистина не знам какво става, а пък съвсем не ми се мисли какво следва.

Просто пак се оказах така неочаквано наранена, че съм смазана душевно. Нямам желание вече за нищо и никой. Не ми е интересно бъдеще, което да градя сама. Липсва ми опора, колкото и (уж) силна да съм.

Може и да страдам от синдрома на хората, които не могат да живеят и да се чувстват пълноценни сами. Или пък просто осъзнавам, че загубата е прекалено стойностна, за да я приема.

Не искам да се усмихвам вече. Всяка усмивка прикрива колко боли в действителност.

Вече нямам думи. Празно е.

честно

Вече не знам какво да правя с този блог. Лежа пред компютъра, слушам музика -- кара ме да не се чувствам толкова самотна, напрягам се да измисля каквото и да било. И не ми се получава особено.

снимка от

При липса на мързел и наличие на муза ще намина (скоро) пак. Като нищо да е утре, или пък не.